Автор: Валерия Велева, „Епицентър“

Осемнадесет години след като загуби властта и високомерно отказа да говори с народа си, на когото бе обиден, че не го е оценил, бившият премиер Иван Костов се върна сред народа. С книгата си  „Свидетелства на прехода (1989-1999)”, чиято премиера беше преди два дни и с която ще обиколи България.

Не съм я прочела все още.

Но проследих внимателно интервютата, които даде Костов, рекламирайки творбата си като негова оценка за времето.

Да, Костов има право трябва да даде своята версия за периода, в който беше начело на държавата и в който имаше цялата власт в държавата.

Но какво прозира в тези „откровени” интервюта на Костов – отново НАРОДЪТ Е ВИНОВЕН за несъстоялата се декомунизация, за непроведените реформи, отново БЪЛГАРИТЕ СА ВИНОВНИ, че не защитили неговата демокрация и неговата пазарна икономика, за да стигне той – политикът, държавникът – до ужасната присъда в „Панорама”: „Българският народ е зле, защото не е страдал достатъчно!”

Ако Костов се върна след 18 години, за да ни каже това, по-добре да беше си стоял при теменужките в „Драгалевци”.

В тези интервюта нямаше и помен от оценка-разкаяние, че именно той унищожи СДС  и надеждите на милиони българи. Признанието, че създаването на ДБС е било грешка, се промъкна между многото фалшиви думи, с които Костов се опитваше да реабилитира управлението си.

Нямаше разкаяние, че именно той разстреля българската индустрия с бандитската синя приватизация, че съсипа земеделието, че срина икономиката.

А и никой от колегите не го попита как стана раздържавяването на едни от най-големите български предприятия: „Арсенал“ – Казанлък, „Хлебна мая“ – Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер“ – София, „Елните“ – Несебър, хотелите „Санкт Петербург“ в Пловдив и „Средец“ в Слънчев бряг.

Не отрониха дума за  Винпром „Дамяница“ и завода „Каолин.

Не споменаха,  че той направи един електротехник най-големия банкер в държавата, който приватизира Боровец, Пампорово и Златни пясъци.

Никой не го попита що за пазарна икономика е била тази, по време на която всички големи сделки по приватизацията са били слагани първо на масата на НИС на СДС .

Никой ни го попита защо на НИС на СДС е било решавано на кой тв и радиооператор да бъде даден национален лиценз, кой да бъде сложен за шеф на ВКС, защо мафията и корупцията станаха визитната  картичка на неговото правителство, защо създаде паралелна икономическа власт, защо раздели интелигенцията…

Не го попитаха защо дойде на власт с 44 % доверие, а си тръгна с 18%?

Не, не, причината не са тежките реформи, каквито оправдания се чуват. Народът понесе стоически всички изстъпления на реформите. Стягаше колана, мърмореше и чакаше да види управници, които не крадат и не го лъжат.

И не е вярно, че правителството на Костов „не е имало нужната обществена подкрепа, за да се направят решителните крачки напред“, както се оправдава бившият премиер пред „Панорама“. Костов имаше всичко – парламентарна, изпълнителна, съдебна, медийна власт, за да продължи реформите, които започна през 1997 година.

Но се спъна.

В корупцията, която създаде и партизанщината, която отгледа.

Костов роди “Олимп”, “Трон”, Славчо Христов, Красимир Стойчев, Мистър 10%, “Бъдеще за България”, Мира Нейнски и Лили Попова, аферата “Сапио”… Корупционните скандали гърмяха всеки ден.

И в допълнение ще цитирам бившия кмет на Варна от синьото време Христо Кирчев: “ Няма обичан човек, правил реформи! Времето го отчита… И тук на „помощ“ на Костов дойде изключително тежкият му характер. Недиалогичен, непонасящ критика и съвети, живеещ с Неговото мото: „Праведният съм аз, безпогрешният съм аз“. Костов позволи Егото му да го победи!“.

А за онези, с късата памет,  ще припомня думите  на бившия вицепрезидент Тодор Кавалджиев – една светла личност, изкарал младежките си години по затворите на тоталитарната власт, един високоморален политик, който скоро тихо ни напусна, казани през 2000 година: „СДС се провали в управлението, него го сплотява грехът! СДС мисли по комунистически. Сегашните управници гледаха само как да се угоят и накрадат на гърба на бедните, а Костов провали каузата на СДС и народа. Това е!”

Да, никой днес не пита Костов защо провали надеждите на един народ?

И понеже виждам, че паметта ни наистина е къса, предлагам да си припомним какво бе Костов и какво остави след себе си.

На 17 юни 2001-ва Костов загуби изборите. Катастрофално.

В нощта на вота се разплака по време на пресконференцията. Очите му потънаха в сълзи. Погледът му бе блуждаещ, невярващ, неразбиращ. В този миг – в изтичащите последни часове на 17 юни 2001-а, Иван Костов приличаше на Тодор Живков на пленума на 10 ноември 1989-а.

Цялата статия на Валерия Велева може да прочетете тук.