Козметиката по време на социализма си беше кът. Нямаш ли долари за „Кореком”, си принуден да се пръскаш с примитивни парфюми и одеколони, които миришеха на бръснарница. Одеколони и парфюми по полупразните рафтове на магазините. За мъжете, освен българското недоразумение „Идеал” – вода за след бръснене, внасяха от СССР промишлени количества одеколон „Тройной”, който се продаваше навсякъде на символична цена.
Съдбата на дамите не беше много по-различна. Те масово ползваха полската соцкласика „Бич може”. Ако имаха дебели връзки в ЦУМ пък, можеха да се сдобият с българския „Джулия”, който беше хубав, но го произвеждаха за износ. По едно време излезе модата да си гримираме очите с черна очна линия. Но откъде да туш и спирали за мигли. Вместо това се купуваше черен молив за стъкло. Купувахме мляко за почистване на бебешки дупенца „Па-па” и се чувствахме отлично! Сега има купища френски парфюми. Всичко – и парфюми на Нина Ричи, и на Есте Лаудер, и мъжки на Хуго Бос, и на кой ли не друг световен майстор на модерната козметика. Но пък ние вече не сме млади…
Е,и?Какво от това?Мъжете бяха мъже,жените бяха красиви,винаги с прически и всички спретнати,децата бяха здрави и възпитани и уважаваха възрастните.Сега повече ли ви харесва?Кел файда,като ухаеш на Нина Ричи в трамвая до някой клошар
Както козметика така и всичко останало дефицитно имаше за богопомазаните,а наистина простосмъртните използваха това което се предлагаше по обраните рафтове.Това което се предлага днес на цени трудно достъпни за обикновените хора се дължи на изкривения модел наречен ,,Българска демокрация“ рикошет от соц. реализма.