fbpx

Ивановските скални църкви – едно от най-чудните места в родината ни

pochivka.blitz.bg

Недалеч от село Иваново, Русенско, река Русенски Лом тече през дълбок живописен пролом. В отвесните му скали, често много високо, са изсечени десетки монашески килии, църкви и параклиси. Обитавали ги монаси, които напуснали светската суета, за да се отдадат на усамотение и молитви към Бога. В шест от скалните църкви са запазени забележителни стенописи, заради които Ивановският сакален комплекс е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Църквите и килиите всъщност са част от скалния манастир „Свети Архангел Михаил“. Той се намира на 22 км от Град Русе, в близост до село Иваново, в границите на Природен парк „Русенски Лом”. До комплекса води асфалтов път с указателни табели, а в подножието на скалите има паркинг за автомобили. Система от стъпала в скалите дава достъп на посетителите до различните църкви и параклиси в района.

Някога скалните църкви са били над 40, а килиите – около 300. Те са били обитавани от монаси, много от които граматици и книжовници, а християните отивали там на поклонение. Български царе и боляри от епохата на Второто българско царство (XII -XIV век) са изпращали каменоделци да издълбаят в скалите нови храмове, а зографи да ги изпишат със светите изображения.

Манастирът е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Българските царе Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на царския двор са били сред дарителите на манастира, а до днес са запазени и техни ктиторски портрети.

Манастирът обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център. Надписи по стените на килиите дават информация за важни исторически събития.

Манастирът има сложно устройство обединяващо комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква „Св. архангел Михаил“. Най-богато украсени със стенописи са „Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“. В манастирските храмове е запазен стенен живопис от 13 и 14 век, сътворен от столични майстори и представя развитието на живописните стилове в България. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

Стенописите в църквата „Св. Богородица” са световноизвестни. Те са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите.

През 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват. Днес манастирът не е действащ.

Ивановският манастир не предлага храна или спане, но в близкото с. Иваново може да се намерят места за тази цел.

 

Некоректно са смесени снимки от Иваново и Басарбово! И двата скални манастира са в Русенска област но са на разстояние 20-ина километра!

2 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Блиц Новини
Шефът на НАП: Сивите пари се вляха в банките и строителството

кадър bTV Сивият ресурс от средства се вля във финансовата система на България, макар и не целия, това каза по bTV шефът на НАП Христо Марков. В банките са внесени 107 млрд като депозити, а бюрата за обмяна отчитат оборот от 20 млрд. лева, с 5,4 милиарда повече спрямо предходната …

Блиц Новини
МВР: Всички близки, роднини и приятели на издирваните лица да предоставят допълнителна информация

Продължава активното издирване на хората, съпричастни към дейността на неправителствената организация, стопанисвала хижа „Петрохан“, съобщиха от МВР във връзка с разследването на случая с трите открити тела с огнестрелни рани в хижата. От полицията призовават всички близки, роднини и приятели на издирваните лица да предоставят допълнителна информация за тях, ако …

Блиц Новини
„Бразди“ по БНТ 1 на първо място в съботния следобед

Предаването „Бразди“ на 31 януари по БНТ 1 привлече средно 307 400 зрители пред телевизионния екран по време на своето излъчване, като в най-гледания момент от него те достигнаха до 340 000 зрители. Според официалните пийпълметрични данни на „ГАРБ Аудиенс межърмент България“, средният аудиторен дял на продукцията е 23,8% от …