www.flagman.bg

92 000 хора с увреждания са подали заявления, както и около 500 000, на които служебно са трансформирани досегашните социални помощи в новата месечна финансова подкрепа. От следващата седмица ще започне изплащането, съобщи социалният министър Бисер Петков.
Предстои трета поредна среща между работодатели, синдикати и Министерството на труда по отношение на промените в трудовото законодателство, каза той в студиото на Сутрешния блок на БНТ.
Министърът обясни, че предложенията за промени в Кодекса на труда са много, но ще се търси общия знаменател.
Няма да се пише нов Кодекс на труда, а ще се опитаме да го подобрим и да го съобразим с настъпващите промени в практиката, да осъвременим някои от нормите като ще търсим общия знаменател, т.е. теми, които са взаимно приемливи със социалните партньори, обясни социалният министър.
„Целта ни е да се насърчи социалния диалог като основният му елемент е колективното трудово договаряне, т.е. двете страни да постигат съгласие. В предложенията, които постъпиха има взаимно изключващи се, диаметрално противоположни. На този етап ние ще ги оставим тези въпроси настрана и ще търсим съгласието. Това, което е необходимо от една страна да се запази нивото на защита на трудовите права на работещите българи“, заяви Петков.
От друга страна, да се даде по-голяма гъвкавост, която е съобразена с новите реалности на пазара на труда и която ще направи България конкурентноспособна с другите държави в привличането на работна сила, която ни е необходима“, добави той.
По отношение на предложението на работодателите за така наречените „нулеви часове“, министър Петков обясни, че това са нови отношения за Европа и разговорите по темата продължават.
„Това е вид трудов договор, който е доста разпространен във Великобритания и някои други европейски държави. Това е нова атипична форма на заетост, която набира популярност и означава, че работодателят не поема конкретен ангажимент за работно време за осигуряване на заетост, а работникът е на разположение и началникът, когато има нужда, може да го повиква“, обясни той.
„Това е вид трудов договор с ниска степен на ангажираност на работодателя по отношение на осигуряването на съответната заетост като този вид договори са обект на дебати в европейски мащаб. ЕК е предложила една нова директива за прозрачни и предвидими условия на труд, която е във финалната фаза на процеса на приемане“, добави министърът.
По отношение на извънредния труд и предложението на работодателите той да стане безлимитен, Петков изрази позицията на министерството.
„Както знаете, извънредният труд е забранен, има изрична норма в Кодекса на труда, но се допускат изключения при определени обстоятелства, но този извънреден труд е съобразен с определени лимити. Годишният лимит за извънреден труд е 150 часа годишно. Това, за което работодателите настояват е да няма такъв лимит или да бъде съществено увеличен“, заяви министърът.
„Изхожда се от дефицита на работна ръка. Това, което ние предлагаме и смятам, че е компромисно решение е да остане това ограничение, но да може чрез колективен трудов договор да се договаря по-висока норма на извънредния труд – 300 часа годишно. Това трябва да става със съгласието на социалните партньори“, каза още Петков.