nauka.offnews.bg

Aрктически айсберг. Снимка: Pixabay

Ген на „супербактерия“, който за първи път е открит в Индия и позволява на бактериите да оцелеят при третиране с най-съвременните антибиотици, е намерен в Арктика, според ново проучване, цитирано от Live Science.

Резултатите, публикувани на 27 януари в списание Environment International, показват колко далеч и широко са разпространени гените за антибиотичната резистентност и че могат да достигат до някои от най-отдалечените райони на планетата.

„Намесата в райони като Арктика засилва бързото и широкообхватно разпространение на резистентността към антибиотиците“, заяви водещият автор на изследването Дейвид Греъм (David Graham) от Университета на Нюкасъл, Великобритания. „Констатациите потвърждават, че решенията на проблема с антибиотичната резистентност трябва да се разглеждат по-скоро в глобален, отколкото в местен мащаб“.

Не е „местен“ за Арктика

Резистентността към антибиотици съществува много по-дълго, отколкото хората. Всъщност, бактериите естествено произвеждат вещества, с които се защитават от други бактерии или микроорганизми. (Например пеницилинът идва от вид мухъл или гъбички.)

Но зарaди прекомерната употреба на антибиотици хората ускориха скоростта на бактериалната еволюция, а оттам и развитието на антибиотична резистентност в тези организми, което ще доведе до „нов свят на резистентни щамове, които никога преди това не са съществували“, коментира Греъм.

Един такъв щам, носител на ген, наречен blaNDM-1, е открит в Индия през 2008 г. Този ген доведе до клас антибиотици, известни като карбапенеми, които са използвани като последна мярка за лечение на бактериални инфекции. От своето откриване генът blaNDM-1 е намерен в повече от 100 страни.

Но изследователите бяха изненадани, откривайки до в Арктика. „Клинично важният [ген за антибиотична резистентност], произхождащ от Южна Азия, очевидно не е „местен“ за Арктика“, отбелязва Греъм.
Арктика вече не е „девствена“

Пътувайки до Арктика, изследователите всъщност се надяваха да получат представа за видовете гени за антибиотична резистентност, съществували преди ерата на антибиотиците. Но откриват, че вече съществуват множество съвременни гени за антибиотична резистентност.

Резултатите от анализа на ДНК са от почви в Шпицберген, норвежки остров в Северния ледовит океан. Изследователите откриват общо 131 гени за антибиотична резистентност, много от които нямат местен произход.

Тези гени вероятно се разпространяват чрез фекална материя на птици, други диви животни и хора, обясняват изследователите.

Но учените все пак не успяха да намерят това, което търсеха – изолирани полярни райони, където нива на гените за антибиотична резистентност са толкова ниски, „че могат да покажат естествената базова линия на антимикробната резистентност“, разказва Греъм.

„Правилната употреба на антибиотици в медицината и селското стопанство е от решаващо значение за намаляване на резистентността към антибиотици“, заяви Клеър Маккан (Clare McCann), водещ автор на статията и научен сътрудник в Университета на Нюкасъл. Също така е важно да се разбере точно как се разпространява по света резистентността към антибиотиците, включително по водата и почвата, добавя тя.