Страстите около матурите предизвикаха поредица от коментари и дискусии в социалната мрежа „Фейсбук“. Някои от мненията на родители са доста крайни по отношение на това защо изобщо на литературата като предмет се отделя толкова голямо значение. Според доста българи, изучаването на поезия, художествена проза, драма и публицистика на практика не дава никакво полезни учения на децата, които да им помогнат в бъдещия живот.

Други пък са на мнение, че Никола Вапцаров, Гео Милев и Христо Смирненски нямат вече място в учебниците, защото творбите им са твърде силно повлияни от комунистическата идеология и по тази причина са вредни за младите хора.

Ето едно такова мнение:

„Ако (и когато) зависи от мен,… целият предмет литература ще изхвърчи от средното образование. Не е дори до Вапцаров, Милев или Смирненски – само по себе си повтарянето на чужди мисли с нулево практическо приложение извън класната стая е достатъчно. Това пречи на формирането на невронни връзки, убива креативността и всякакви наченки на критично мислене.“

Дори и това мнение да е донякъде крайно, мнозина го споделят. Още повече са родителите, които мислят, че „червените“ автори трябва да бъдат извадени от учебниците. Ето пример за това:

„Вапцаров следва да бъде махнат не под някакви емоции, а защото включвайки в учебната програма творчеството му (със съмнителна стойност според мен, но така или иначе за вкусове не се спори), бива легитимиран един комунист, терорист, служещ на и финансиран от режима на Сталин, работещ срещу интересите на собствената си страна.“

Ироничното в случая е, че доводите за „лустрация“ на литературата ни или искането за премахването на автори от учебниците, до голяма степен повтарят логиката и практиката от най-мрачната епоха от комунистическото управление в България. Тогава например поетите символисти не се изучават, защото са смятани за „упадъчни“ и „вредни“ за младите хора.