automedia.investor.bg

Автор: Цветан Руменов

Повечето от тях оставиха прекрасни спомени за изминалите години

Времената се променят, пазарите се развиват и понякога се случва славни, а и не толкова, компании да скочат в канавката и никой да не успее да ги извади от там. Някои от брандовете, които вече не съществуват, са радостно забравени, а други ни оставиха прекрасни спомени за изминалите години. Autocar направи списък на някои от най-добрите автомобили на такива „изчезнали“ производители, продължаваме с втората му част.

Oldsmobile 4-4-2 (1964 г.)

Моделът 4-4-2 започва живота си като ориентиран към мощното каране вариант на Oldsmobile Cutlass. Доказва се достатъчно популярен, за да „спечели промоция“ до пълна моделна линия през 1968 г. Oldsmobile си сътрудничи с американското туниннг ателие Hurst, за да направи още по-бърз 4-4-2 с двигател с мощност 390 коня, модернизирани спирачки и специфично за модела окачване. За няколко години цифрите 4-4-2 стават синоним на страхотно каране. Редизайнерът от 1972 г. понижи нещата до опционален пакет. Какво става с Oldsmobile? Компанията не успява да се пребори за клиентите с другите марки на GM, да не говорим за тези на други производители. GM закрива бранда през 2004 г.

Panhard 24 BT/CT (1964 г.)

Обикновените шофьори знаят за Panhard покрай големите шестместни седани, а състезателите – заради ултра леките спортни автомобили. Автомобилите от серията 24 са опит за смесване на двете идентичности на компанията. Моделът се предлага с къса или дълга база. 24 BT е по-дълъг от 24 CT, за да предложи повече пространство за пътниците отзад. И двата варианта получават двуцилиндров двигател тип боксер с въздушно охлаждане, който, благодарение на впечатляващия аеродинамичен дизайн на автомобила, ускорява модела доста бързо. Какво се случва с Panhard? Автомобилната част на компанията е продадена на Citroen през 1967 г. и брандът като производител на коли загива. Сега под името Panhard се правят военни превозни средства от Renault Trucks Defense, част от шведския производител на камиони Volvo Group.

Pontiac Firebird (1967 г.)

General Motors не позволява на Pontiac да направи двуместен спортен автомобил от страх, че ще се конкурира директно с Corvette на Chevrolet. Вместо това, Pontiac получава разрешение да създаде спортен автомобил, базиран на същата платформа като новия тогава Camaro. Наричан галено „Крещящото пиле“, моделът Firebird продължава живота си в четири поколения заедно с Camaro, докато през 2002 г. е изпратен в автомобилната кланица. А какво се случва с Pontiac? След като едва се спасява от изчезване в световната финансова криза 2008-09, GM рационализира марките си и в края на октомври 2010 г. Pontiac последва съдбата на Oldsmobile.

Plymouth Road Runner (1968 г.)

Масълкарите постепенно се отдалечават от достъпа на масовите купувачи, тъй като стават по-мощни и по-скъпи. Road Runner е завръщане към основната, одобрената от ентусиасти формула за натъпкване на изключително мощен двигател в нищо неподозиращото тяло на обикновен автомобил. Моделът надминава и най-смелите очаквания на Plymouth още през първата си година на пазара. Ясно е, че времето е повече от подходящо за по-достъпен масъл кар. Какво обаче става с компанията? Марката на Chrysler „умира“ през 2001 г., а автомобилите й са спрени или ребрандирани като Chrysler.

Rover SD1 (1976 г.)

Може да се твърди, че Rover не е напълно мъртва – тя се преражда в Китай и приема името Roewe. SD1 е последният опит на марката да изгради истински свой флагмански модел, преди да се съюзи с Honda, за да сподели технологии и разходи. Авангардният дизайн и мощността на V8 двигателя поставиха модела на върха на гамата на Rover, в класа на луксозните седани на BMW и Mercedes-Benz. Какво се случва с компанията? Rover става част от групировката Austin Rover и в периода 1987-91 пуска на пазара в САЩ модела Sterling, базиран на Honda Accord. През 1994 г. Rover е продадена на BMW. След като продава Land Rover на Ford през 2000 г., той изтъргува MG Rover на управленски консорциум за 10 паунда. MG Rover престава да съществува през 2005 г. Марката Rover е продадена от BMW на Ford за около 10 млн. паунда през 2006 г., който пък изтъргува бранда заедно с Land Rover и Jaguar на индийската Tata Motors през 2008 г.

Saab 99 (1968 г.)

Моделът 99 отваря нова глава в историята на Saab. Шведската марка изостава вдъхновения от 92 дизайн на по-ранните автомобили в полза на по-съвременен вид. Четирицилиндровият двигател на Triumph пък праща създадения на базата на DKW двутактов мотор, използван в 96, в историята веднъж и завинаги. Моделът Turbo от 1978 г. остава най-известната еволюция на 99-ата. Той отваря пътя за всеки високопроизводителен Saab оттогава. Какво обаче става със Saab? Цялата компания е придобита от GM през 2000 г. Пред 2010 г. Saab е продадена на Spyker, но година по-късно престава да произвежда автомобили. След това китайската NEVS купува автомобилните активи на Saab, но изглежда, че марката няма да се използва за никакви превозни средства. Това е сложна и спорна област, тъй като името Saab все още се използва от производител на военни самолети. Автомобилите и самолетите бяха под една собственост до 1990 г.

Simca 1000 Rallye (1970 г.)

Abarth прилага магията си към Simca 1000, но именно трите фабрично направени Rallye модела заменят тези на Renault и NSU в сърцата на ентусиасти, търсещи тръпките, предизвикани от задното задвижване. Въпреки че е оспорван заради аеродинамиката си, Simca 1000 Rallye е идеалната основа за високопроизводителен седан, насочен към купувачите с ограничен бюджет. Първите две издания на Rallye са един вид масови хотроди, но Rallye 3 е истински състезателен автомобил, който може да се движи и по обществените пътища, пуснат с хомологационни цели. И трите модела все още се използват широко в състезания. Какво се случва със Simca? Купена е от Chrysler през 1970 г., след това и от PSA Peugeot-Citroen през 1979 г., а после емблемата й „умира“ в полза на Talbot.

Talbot Samba Cabriolet (1982 г.)

Talbot Samba Cabriolet прави Golf Cabriolet на Volkswagen да изглежда като Rolls-Royce. Базирайки се на един от най-евтините автомобили в Европа, той дава на младите шофьори с парични средства начин да карат без покрив над главите си, без да изтискат всичко от банковите си сметки. Моделът също така се опита да осигури на бранда негов собствен образ, като разделя Samba от Peugeot 104 и от Citroen LNA, с които сподели ДНК-то си. Peugeot 205 CJ поема факела от кабриолета Samba, след като Talbot отива на два метра под земята. Какво става с марката? Когато PSA Peugeot-Citroen купува Chrysler Europe през 1979 г., използва емблемата на Talbot на бившите модели на Chrysler и Simca. Това продължава до 1987 г. на автомобилите и до 1994 г на микробусите.

Снимки: Autocar