Разказ за крайно неприятна ситуация в едни български град се появи в интренет. Случката е от онези, които ни карат да се питаме дали у нас са останали още нормални хора или нервното ни всекидневие тотално ни е отнела способността да гледаме по-далеч от носа си и да мислим.

Ситуацията е свързана с детска площадка до блок във Варна. Преди три години тя била ремонтирана и модернизирана и оттогава на нея постоянно играят деца. Работата е там, че люлките и пързалките са прекалено близо до прозорците на блок, много от жителите на който се оплакват от шумната глъчка. Те поставят искане до местната власт детската площадка да се премести по-далеч от жилищата им.

След три години (!) упорито писане на сигнали най-сетне на мястото идва зам.-кмет да говори с недоволните граждани. На мястото обаче изведнъж се появява добре организирана група деца от съседни блокове с плакати (!!), които се обявяват против премахването на мястото за игри.

„Но ние не искаме „премахване“, а „преместване“ (!!!) на нормално разстояние от прозорците ни“, опитват се да обяснят жителите на блока… Но кой ли вече ги слуша?

Съседите на детската площадка са убедени, че децата не са се организирали сами да протестират срещу техните жалби, особено в деня, когато на мястото ще идва човек от общината. Разказът за ситуацията пък предизвика остри спорове в интернет и противопоставяне „деца срещу пенсионери“.

Едно е сигурно – в тази ситуация властта, в случая общинската, не прави това, което се очаква от нея. А именно – да работи в интерес на всички граждани, а не на една група от тях. В крайна сметка, общинските специалисти можеха още от самото начало да се сетят, че на детската площадка ще е шумно, което е съвсем в реда на нещата, и да не поставят толкова близо до прозорците…