На 1 декември 1959 г. във Вашингтон е подписан договор, чиято цел е да регулира международните отношения на единствения континент на Земята без местно население – Антарктида. Това напомниха днес от Българския антарктически институт в страницата си във Фейсбук.

Първоначално т.нар. Антарктически договор е подписан от дванадесет държави, чиито учени активно извършват изследвания на континента по време на Международната геофизична година (1957-1958).

Влизането му в сила е през 1961 г. и оттогава се присъединяват много държави, сред които и България, като към момента общият им брой е 53.

Антарктическата договорна система, включваща Антарктическия договор и свързани с него споразумения, се отнася за всички земи на юг от 60°ю.ш. Разрешено е територията да се ползва само за мирни цели.

На континента могат свободно да се извършват научни изследвания, чиито резултати се обменят между държавите. Забранени са военни дейности и ядрени опити, а станциите могат да бъдат проверявани. Опазването на околната среда е задължение за страните по договора, а доброто международно сътрудничество е в интерес на всички.

Изследователската база „Свети Климент Охридски“ е българско научно съоръжение на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови. Нейните координати са 62°38′29″ ю. ш. 60°21′53″ з. д.
Базата е основана през 1988 г., а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на Св. Климент Охридски.
На Българската база се извършват изследвания в областта на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията с многонационално участие. Базата се посещава редовно от представители на българските институции отговорни за дейността на България в Антарктика, включително президентът Георги Първанов през януари 2005. На гости понякога се отбиват и туристически кораби от отдалечения само на 12 км нос Хана, една от най-популярните дестинации на антарктическия туризъм.