източник: investor.bg

България ще продължи да бъде нетен вносител на пипер, краставици и домати заради ниското производство в страната и липсата на индикация за съществено развитие в средносрочен план. Това се казва в анализ за сектора на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика.

По оценки на САРА около 60% от реализираните домати чрез различните търговски канали извън преработката идват от внос, докато при пипера и краставиците вносните количества представляват приблизително 35%.

В анализа се посочва, че трайната тенденция да расте вносът на пресни домати продължи и през 2017 г., като импортът достигна 75,7 хил. тона или със 7% над нивото от 2016 г. и със 141% над равнището от 2011 г.

Авторите на анализа не изключват темпът на растеж при вноса да се забави заради очакваното разширяване на оранжерийното производство на домати в страната.

През 2014-2017 г. вносът на пипер расте и ежегодно варира между 23,3 до 28,5 хил. тона. Натискът на евтина продукция от Турция е един от факторите, задържащи растежа в страната.

Загубата на пазарни позиции е най-отчетлива при краставиците и корнишоните, където от 2013 г. насам вносът ежегодно се увеличава.

През 2017 г. в страната са внесени рекордните 20,4 хил. тона краставици. Увеличението е с 59,3% спрямо 2013 г. и с 67% спрямо 2007 г. Изнесени са едва 5,9 хил. тона краставици, което е близо до годините преди евроинтеграцията на България. Явно е, че българската продукция изпитва проблеми в преодоляването на ценовата конкуренция на вноса, казват анализаторите.

Реализираните постъпления от износ през 2017 г. са 134,8 млн. евро или с 6,9% над нивото от 2016 г. и с 85,5% повече от реализираната стойност през 2007 г.

За втора поредна година имаме положителен търговски баланс от търговията с преработени плодове и зеленчуци. Като стойност нетният износ достига 7,9 млн. евро и превишава размера от 2016 г. – 5,3 хил. евро. Все пак както при външната търговия с консервирани домати, така и при търговията с консерви от краставици и корнишони, салдото е отрицателно.

По данни на агроминистерството през 2017 г. 2,2% от обработваемата земя в страната се ползва за производство на зеленчуци при 1,7% през 2016 г. Нараснали са откритите площи в стопанствата – от 59,3 хил. ха на 73,8 хил. ха (+24,5% ръст на годишна база).

Оранжериите са с площ 966 ха, което е слабо намаление (с 3,6%) спрямо регистрираните 1 002 ха през 2016 г.

Драстично се свиват площите с тикви с 9,9 хил. ха, заради отрязаната обвързана подкрепа за тяхното производство.

Общото количество на произведената продукция от разглежданите три групи зеленчуци през 2017 г. е 267,7 хил. тона или с 4,3% под 2016 г. Производство на домати продължава да расте, достигайки 158,8 хил. тона, като това е най-високото равнище през последните 10 г.

Силната ценова конкуренция на вноса от Турция и Македония и спецификата на агротехниката задържат развитието в производството на пипер.

Намалението при производството на краставици през 2017 г. спрямо 2016 г. е с 18% заради природни бедствия и силно конкурентната среда на европейския пазар.

Ниското равнище на консумация на плодове и зеленчуци, особено сред децата, е широко дискутиран проблем в Европа и в глобален план. По данни на OECD (2016) през учебната 2013/2014 г. 43% от 15-годишните момичета в България и 32% от момчетата ядат зеленчуци ежедневно.

Все пак най-силно расте потреблението на домати. Според САРА консумацията средно на лице през 2005 г. е около 19 кг и расте до 30 кг през 2017 г.

Ниското равнище на средните добиви, едновременно със съществената вариация по години, са двата основни проблема пред конкурентоспособността на градинарите в България.

Според анализаторите за справяне с предизвикателствата е необходимо стабилизиране на производството и по-конкретно оптимизиране на производствените разходи в оранжериите.

Предвижда се през следващия 5-годишен период ценовото равнище да се повишава заради растящите производствени разходи, включително заради цените на енергията и горивата и растящото заплащане на труда в земеделието.