На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на Св. апостол Андрей Първозвани. Той се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград – Стахий, а кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия.

На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.

В българския народен календар този празник е познат под различни имена (Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден) за различните краища на България. Вярва се, че от този ден денят започва да расте („наедрява“) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“

Още се смята, че мечката е главната част от празника и както прави баба се закача до най-близката стена до масата картина или нещо приподобяващо мечка.