www.blitz.bg
Високо в планината, в село Боатепе животът тече малко по-различно, отколкото в други части на Турция. Тук думата имат жените. На полето, в обора, у дома. Историята на всичко започва със сиренето ементал и германецът Александър Кайзер.
Преди повече от век той установил, че тучните планински ливади и условия в Боатепе са идеални за производството на швейцарското сирене. „Това село дължи много на Александър Кайзер и неговата дъщеря. Двамата ни оставиха много рецепти, които и аз съм изучавала“, разказва пред Deutsche Welle Зюмран Юмюр.
Тя и останалите жени от колектива се занимават с правенето на турско сирене гравиер – сходен с швейцарското грюер. Цялата история разказва Илхан Коджолу, правнук на германеца Александър Кайзер. Той е от малкото мъже в Боатепе, чието мнение се чува. „Моят прадядо е пристигнал тук от Кавказ, заедно със свой приятел швейцарец след Октомврийската революция“, разказва той.
Двамата създават мандра и остават там, създавайки и сиренето гравиер. Не след дълго обаче мандрата била забравена. И така до 60-те и 70-те години на миналия век, когато мъжете от селото си тръгнали, в търсене на работа. Тогава жените се сещат за сиренето. Симрян Юмюр се подхваща да възстанови старата мандра, а съпругът й я подкрепя както може.
„Скъпа, ако самата ти вярваш, че тази задача е по силите ти и аз вярвам в теб“, казал й Казим. Той сам признава, че това е необичайно в турското общество. „Но тук жените получават мястото, което заслужават“, посочва той. И така благодарение на усилията на жените в Боатепе сиренето им е известно дори в Хонг Конг.
