Валутите на Европа потънаха, след симптоми за отслабване на растежа, което постави под съмнение способността на централните банки в региона да се оттеглят от извънредните стимули. Това се случва точно в деня на решението на ЕЦБ относно лихвите.
Еврото спадна до двумесечно дъно под 1.14, но в последствие успя да се възстанови частично загубите си и да се върне над посоченото ниво. Спадът помогна за натиск на долара до най-силното му ниво от лятото на 2017 г.
Растежът в еврозоната се забави до най-слабите си нива от повече от две години, в началото на четвъртото тримесечие. Производителите страдат от нарастващи притеснения по отношение на търговията и следствие на търговската война със САЩ, според доклад на Индекса на покупателите в сряда.
Данните карат много инвеститори да смятат, че Марио Драги няма да успее да продължи да поддържа позитивния тон по отношение на изхода от монетарните стимули и повишение на лихвите през втората половина на годината. И това натежа над единната валута.
Подобно на Федералния резерв на САЩ и на централната банка на Англия обаче, ЕЦБ ще трябва да прецени дали инфлационният натиск е достатъчно стабилен, а ръстът на икономиката на еврозоната достатъчно самостоятелен, за да се справя от тук нататък без помощ.
Основната тема на дебата е дали е по-добре централните банки да поддържат големи баланси и широкообхватни политически инструменти, или е по-добре да оставят всичко на свободния пазар и да ограничат функциите си до регулаторни.
„Размерът на балансите на централната банка никога няма да е такъв, какъвто беше преди кризата“, според Сами Чаар, главен икономист в Lombard Odier в Женева, цитиран от CNBC.
Екипът на ЕЦБ вече преразглежда рамката на паричната политика, според длъжностните лица от еврозоната, запознати с въпроса, които поискаха анононимност. Говорителят на ЕЦБ отказа коментар.
Управителният съвет на ЕЦБ започва двудневна среща във Франкфурт в сряда, за да определи политиката си. Мерките на стимули, направиха така, че в момента има почти 2 трилиона евро свръхрезерви, в сравнение с нула преди кризата.
Как ЕЦБ се очаква да прекрати политиката си на отрицателни лихви?
Очаква се ЕЦБ да прекрати политиката си на отрицателни лихвени проценти през 2020 г. и да започне да плаща лихви по депозитите осем месеца след това, смятат икономисти.
Повишенията на лихвите може да започнат през септември следващата година и лихвите по депозитите да се повишат до 0.25% до края на 2020 г. от -0.4% в момента. Не се прогнозира промяна в паричната политика на ЕЦБ на заседанието ѝ утре.
Банкерите от централната банка направиха голяма стъпка този месец като намалиха месечните покупки на активи до 15 млрд. евро (17 млрд. долара). Стойността на изкупените облигации ще достигне до безпрецедентната сума от около 2.6 трлн. евро в края на годината, а лихвите отново влизат във фокуса на вниманието.
