Подобен (миниатюрен) бюджет би позволил на НЦК да подпомага с прилична сума преводите на чужди езици на около 50 български книги годишно – книги, които иначе едва ли някога ще видят бял свят. (Въпросната сума включва и заплатите на екипа, както и всички административни разходи на Центъра.)

Само че на хората, които управляват българската култура, този бюджет явно им се струва непоносимо висок – или пък им се вижда, че това е просто един ненужен разход. Вследствие на което през настоящата година Националният център на книгата има н у л е в бюджет.

Това не само намалява драстично шансовете на българската литература да има някакъв живот извън границите на България. Липсата на бюджет в НЦК сериозно излага страната ни пред многобройните чуждестранни издатели, чиито проекти са вече официално о д о б р е н и за финансиране, но финансиране за тях така и не постъпва. И пред онези, които разполагат с готови проекти и буквално ежедневно разпитват кога ще постъпи финансиране и има ли смисъл да кандидатстват (защото на хартия Националния център за книгата се води действащ и в добро здраве).

Надявам се добре разбирате, че този коментар ни най-малко не е насочен срещу оперното изкуство. Той просто се възползва от важния повод, за да контекстуализира начина, по който понастощем се управлява културата в България.

Иначе най-искрено се надявам новият директор на Националната ни опера да е на висотата на огромната отговорност, която този пост носи със себе си.