Симеон II си държи на неговото: Дворецът „Врана“ е нашата къща, но държавата ни я отне, заяви по bTV
- By : Eкип на Вихрогон.бг
- Категория: Блиц Новини
Never ending story (история без край) – с този израз бившият премиер Симеон Сакскобургготски описва накратко сагата с имотите на царското семейство. След решението на Софийския градски съд, че дворецът „Врана” е на държавата, Сакскобургготски даде интервю пред bTV и Канна Рачева, предаде Блиц.
Ето част от разговора с бившия премиер:
– Чия собственост е мястото, на което седим в момент?
– Аз вече се уморих обяснявам, защото ми се струва като сага или never ending story. Единствено изхождаме от фактите. Винаги сме считали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, но съдейки по онова време, когато държавата реши да одържави всичко през 1947 г., показва, че то не е било държавно. Повече от това като логика мисля, че не може да се добави.
– Защо хората не стигат до тази логика?
– Много пъти съм си задавал въпроса, защото от 1998 г. вече всичко живо каза, че някаква си историческа несправедливост била коригирана или изправена, или както и да го наречем. След това, когато сестра ми и аз, решихме да дарим парка на гражданите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: „Къде сте тръгнали, ми то не е ваше”.
– Много пъти се чуваше, че този въпрос е законов и е било добре да бъде решен по време на Вашето управление. Защо не се стигна до законово разрешаване на този въпрос тогава?
– Лично аз тогава настоявах да не се навлиза много в тази тема, тъй като бях премиер и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето желание. Оттам нататък дали някои административни, как да кажа – ходове, са били предприети, това вече е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, но за съжаление, така се случи. А щом като всъщност не е чисто юридически, защото юридическото си е било ясно още от поколенията на баща ми и на цар Фердинанд, мисля, че има начин, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или въобще, както се прави в други цивилизовани държави.
– Като стигнахме до договарянето, в последните 9 години някой от управлението на държавата опитвал ли се е да се свърже с Вас по тази тема?
– С много лица, които отговарят по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това положение наистина не само не е коректно, но не е редно и в крайна сметка трябва да се стигне до някакво решение. Последното беше: „Ами, да изчакаме да мине председателството”. Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за успешното председателство, но след това можеше да се започне нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и нормален начин. Но това не се е случило досега.
– За икономически интереси ли става дума, лични или може би за политически?
– Всичко може да се предположи, защото не е нещо, което е според закона. Започна се да се търси туй много години след 1998 г., когато всички вече бяха казали: „Добре, край!”. Сякаш пък никой друг пък не си е получил бащиното наследство или никой друг не притежава имоти.
– Извиват ли Ви ръцете?
– Извиват ми ги всъщност по този начин. Защото 9 години, говоря от фамозния мораториум, вече навлизаме в една изцяло абсурдна ситуация.
– Какво мислят децата Ви в момента за ситуацията, в която се намирате?
– Карат ми се защо търпя всичко това. И просто недоумяват, защото те са свидетели на това, което съм правил цял живот. Но може би защото това ни е било втълпено, че България преди всичко и човек трябва да стиска зъби понякога. Апетити винаги има, всякакви.
– На отделни личности?
– (смее се) Вече там не мога да посоча, но човек може да си го представи или да си зададе този въпрос, защото иначе няма обяснение за такъв систематичен и продължителен тормоз. Може би се надяват да си отида от този свят и тогава вече да си кажат: Сега вече free-for-all, както викат американците, но едва ли ще им направя това удоволствие, засега поне се надявам не.
Да бях малко по-млада един миг не бих останала в България,
толкова много непочтеност няма никъде по света. Възмутена
огорчена и просто нямам думи. Това не е държава това е един
бардак, в който нито закони има нито справедливост. Накъде
отиваме няма ли кой да попита, няма ли на после да дойде
промяна,