източник: Барикада
автор: Ивайло Атанасов,
Графика: Николай Драганов

В последните години България може да се похвали с едно от най-ниските равнища на безработица в ЕС, което дава поводи на премиера Бойко Борисов да твърди, по своя специфичен начин, че страната на практика се доближава до пълна заетост. Той има основания да говори подобни неща, макар че картината на пазара на труда е много по-сложна. Но ако имаме почти пълна заетост, то би било логично да се замислим за качеството на работните места, тяхната добавена стойност за икономиката и възможностите за развитие, които те предоставят на работниците.
В този аспект нещата не изглеждат никак добре. Данни на финансовото министерство за 2017 г., публикувани в отговор на въпрос на депутата Жельо Бойчев, показват, че 1.66 милиона заети декларират годишна данъчна основа (след удържането на осигуровките) до 6120 лв., или средно до 510 лв./месец. Това означава, че над 53% от заетите изкарват чисто не повече от 460 лева след удържането на 10% данък върху дохода, тъй като България е единствената страна в ЕС, в която няма необлагаем минимум под някаква форма. Средният месечен разполагаем доход (след всички удръжки) на хората в тази група е 234 лв.
Хората, които декларират средномесечна данъчна основа до 1000 лв., са 811 хиляди или 26% от заетите. Това означава, че 4 от 5 работещи получават под 900 лв. чист доход.
Лицата с данъчна основа над 4900 лв. са малко над 40 хиляди или 1.3% от заетите. Миналата година Лало Кирилов от БСП поиска данни за лицата с облагаем доход над 5 хил. лв., които бяха 33 хиляди. Въпреки че различната граница не дава възможност за точно сравнение, можем да предполагаме, че броят на хората в тази група нараства с около 17-18% за втора поредна година. Техният среден разполагаем доход нараства със същото темпо, като е около 12 хиляди лева. Естествено, по-голямата част от тях са с доход близо до границата от 5 хил., но средната стойност се вдига рязко от компактното малцинство на супербогатите българи.
Например, когато депутат декларира 37 милиона доход през 2017 г. усреднените данни се изкривяват. В най-високата подоходна група (с над 8900 лв. средномесечна данъчна основа) попадат 15 хиляди души със среден месечен разполагаем доход от близо 22 хиляди лева. Те представляват 0.5% от всички заети, като изкарват средно над 90 пъти повече от 53-те процента с разполагаем доход под 460 лв.
Разпределението на произведеното в обществото богатство може да се види лесно от начисления ДДФЛ, тъй като той е 10% за всички подоходни групи.
Вижда се, че 80% от работещите с данъчна основа до 1000 лв. изкарват 40% от общия доход. Половината работници са с основа под 510 лв., като изкарват само 16.7% от дохода. От друга страна 0.5% от заетите с основа над 8900 лв. изкарват 14.4% от целия доход.
Това показва още по-голяма концентрация на богатство във върха на подоходната пирамида, отколкото през предходната 2016 г., което не е неочаквано като се има предвид, че през изминалата година България стана най-неравната страна в ЕС. Джини коефициентът премина психологическата граница от 40 пункта, а тенденцията е коренно различна от средноевропейската:
В крайна сметка премиерът Борисов се оказва прав, че безработицата вече не е проблем. Големият проблем е, че докато всички работят, малцина прибират огромната част от плодовете на този труд. Тази тенденция няма да се коригира от само себе си, а само ще се задълбочи при продължаваща липса на прогресивна преразпределителна политика от страна на държавата.