Хората с психични заболявания в България търсят помощ от специалист не като последно, а като най-най-последно решение, най-често след като вече са пробвали всякакви други лечения и са се допитали до врачки и гледачки. Причината за това е ужасната стигма в обществото, което изолира всеки „с печат“ или както се казва също „с жълта книжка“.

Това признаха със съжаление проф. Христо Кожухаров и проф. Маргарита Арнаудова от катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицински университет – Варна.

На пресконференция по повод Световния ден на психичното здраве те призоваха медиите, а с тяхна помощ и аудиторията завинаги да изоставят понятието „луд“ и да проявят по-голяма съпричастност към хората с психични заболявания.

В България са в сила все още няколко трайно насадени грешни представи, обясни проф. Кожухаров и допълни, че първата от тях за съжаление е демонстрирана съвсем наскоро от вътрешния министър Младен Маринов по повод жестокото убийство на журналистката от Русе Виктория Маринова. В първите си изказвания по разследването Маринов подчерта, че близост до местопрестъплението има психиатрично заведение. И макар че се оказа, че това няма никакво отношение към случая, беше показано първия предразсъдък към хората с психични заболявания – че те са опасни. Всъщност това не е вярно, защото само 3 % от тях проявяват агресия.

Второто невярно твърдение е, че психичните болести не се лекуват. Да, те са хронични, но по същия начин е хроничен и диабета, което не означава, че пациентите не могат да поддържат своето „нормално“ (психиатрите изрично подчертаха, че поставят тази дума в кавички) състояние.

Трети елемент от стигмата е това, че психичното заболяване е повод за срам, четвърти – че то задължително се предава по наследство, което далеч не е вярно. На пето място в грешните представи е ширещото се мнение в обществото, че хората сами са си виновни, че не се справят с проблемите си, а на последно – че всички хора с такива проблеми са еднакви. Точно обратното, според психиатрите всеки случай е строго индивидуален.

Тук е мястото да споменем, че според проф. Кожухаров и проф. Арнаудова, в България психиатрията може да е в някои отношение изостанала в миналото, но заедно с това прави и някои крачки в бъдещето. Една от тези крачки е персонализираната помощ за пациентите с използването на индивидуален фармакогенетичен тест, който идентифицира специфичните за всеки пациент генетични маркери. Той помага изключително много на психиатрите, които до момент трябваше да предписват лекарства единствено на основа на консултация-разговор с пациента. Така намирането на точния медикамент продължава около половин година, а с помощта на новите тестове, срокът за това се намалява почти наполовина. За съжаление, използването на тези тестове, разработени в САЩ, е за сметка на пациента, а цената им не е никак малка, около 1500 лева.

В тази връзка трябва да се каже, че за съжаление психиатрията у нас е изтикана в „задния двор“ на медицинската помощ, обясни проф. Арнаудова. Само 2% от парите от здравната каса отиват в това направление, но не само това е проблема. За съжаление, това далеч не е единствения проблем. Със закриването на психодиспансерите е разстроена самата структура на психиатричната помощ и центровете за психично здраве не могат да компенсират това.

Според проф. Кожухаров големият проблем у нас е много неравномерното разпределение на психиатричната помощ. Така в един голям град може да има и три заведения, а може да е и само едно, какъвто е случая с Варна. В морския град психиатрията е в структурата на Университетската болница „Св. Марина“ и има четири клиники – за жени, за мъже, към която е и звеното за лечение на зависимости, включително и метадоновата програма, за хора на 65 години и за деца и юноши. От катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицински университет – Варна обаче са убедени, че на фона на всички проблеми, обучението на млади специалисти е на европейско ниво. За това има и нагледен пример – първият немски студент, получил квалификацията си на психиатър изцяло в МУ- Варна.