Реалният растеж на БВП се очаква да достигне 3.6 на сто през 2018 г., подкрепен от вътрешното търсене, пише в есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, пише новини.бг. През първата половина на 2018 г. БВП нарасна с 3.4 на сто в реално изражение, при очакван годишен ръст от 3.9 на сто заложен в пролетната прогноза. Въпреки благоприятното развитие при потреблението и инвестициите, низходящата динамика при износа доведе до по-нисък растеж на БВП и до ревизиране на очакванията за представянето на българската икономика през 2018 г.

Растежът на БВП ще се повиши до 3.7 на сто през 2019 г. поради по-силните публични инвестиции и публично потребление. Частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж. Износът ще се повиши до 2.8 на сто след очертаващото се по-слабо представяне през 2018 г. породено от влошената икономическа активност в Турция, която е сред основните търговски партньори на България, наред с някои временни ограничаващи фактори в търговията с други държави извън ЕС. За цялата 2018 г. растежът на заетостта се очаква да възлезе на 0.6 на сто, подкрепен от увеличеното търсене на труд в услугите и индустрията.

Нивото на безработица ще се понижи до 5.4 на сто и за първи път ще бъде по-ниско от историческия си минимум през 2008 г. Високите нива на търсене на труд се очаква да продължат да бъдат съпроводени с ограничения от страна на предлагането. Това обусловя и очакваното забавяне в динамиката на заетостта в средносрочен хоризонт. Компенсацията на един нает ще се повиши до 8.4 на сто през 2019 г. Заедно със заложените увеличения на заплатите в сектор образование, както и нарастването на минималната работна заплата, положителен принос се очаква и по линия на планираните допълнителни разходи за труд в бюджетната сфера.

През 2018 г. инфлацията по Хармонизираните индекси на потребителските цени ще бъде по-висока от очакванията в пролетната макроикономическа прогноза. Ускорението се дължи на международните цени на енергийните стоки и суровините. През целия прогнозен период международните цени на петрола се очаква да имат по-високи цени в сравнение с очакванията от предходната прогноза.

Основните рискове пред реализиране на прогнозата са свързани с развитието на външната среда, включително динамиката на международните цени. Предвид текущата динамика и очакванията за международните цени на енергийните стоки и суровините, средногодишната инфлация през 2018 г. се очаква да бъде 2.7 на сто, като ускорението се дължи на по-сериозното повишение на тези цени през втората половина на 2017 г. и първата половина на 2018 г.

Общото равнище на потребителските цени в края на периода се очаква да се повиши с 3.4 на сто, водено от по-високите цени на услугите, течните горива и храните. Поскъпването на услугите се очаква да се ускори до 5.9 процента в края на годината, подкрепено едновременно от засилването на вътрешното търсене, ефекта от поскъпването на горивата върху цените на транспортните услуги и отражението на по-високите цени на храните върху стойността на услугите в ресторанти, хотели и други заведения за хранене. Прогнозираното нарастване на международните цени на петрола ще доведе до по-високи вътрешни цени на енергийните стоки, като транспортните горива се очаква да поскъпнат със 7.9 на сто в края на 2018 г. Нехранителните стоки (без енергийните) ще продължат да отчитат поевтиняване, но с по-бавен темп.

Приносът на базисната инфлация към общото нарастване на цените в края на периода се очаква да нарасне. Средногодишното повишение на Хармонизираните индекси на потребителските цени през 2019 г. се прогнозира да бъде 3 на сто, а инфлацията в края на годината ще се забави до 2.6 на сто.