източник: glasove.com

Единението е поглед напред. Помирението е поглед към историята. За близката история не може да има единодушие, защото още са живи хилядите лични версии, които се предават семейно, това казва в интервю за „Гласове“ Иво Христов, началник на кабинета на държавния глава Румен Радев. В разговор с Явор Дачков той коментира призива за единение на президента и разяснява някои страни на това послание:

Историята прилича на река, прочетена от делтата към извора. Всеки плава в ръкава, в който го е поставила съдбата и от него дори не вижда съседния или онези отвъд. Край себе си вижда хора със сродна орис. Но всички плаваме по една вода, общата ни, мътна, турбулентна история. И всички знаем, че някъде назад ръкавите се събират в едно корито. А то ни отвежда чак до извора. Впрочем понятието „исторически извор“ ни върши работа: версиите може да са противоречиви, но фактите трябва да се уважават. Жертвите трябва да се отчитат. Дори, когато убитият враг ти се струва одиозен, скръбта на близките му заслужава чисто човешко разбиране и уважение. Ако започнем от личната етика, все някога ще постигнем и историческо помирение. Но то съзрява като плод, процесът не може да се ускори, нужно е време.

В интервюто Иво Христов прави обзор на политическите усилия на президентите на България преди Румен Радев и коментира целите им и степента на постигането им по следния начин:

Желев държеше на демокрацията и европейската ориентация. Стоянов ратуваше за членство в НАТО и ЕС. Тези цели бяха постигнати, с политически квазиконсенсус, но в обществото назряваха социален разкол, драматична несправедливост, парализираща корупция и морална криза, които властта не забелязваше. Първанов градеше Големия шлем, но той бе пропилян, тъкмо защото нямаше консенсус у нас, а в геополитическия сблъсък по-сетне националният интерес бе жертван за краткосрочни политически дивиденти. Само Плевнелиев успя да постигне национално единение, уви, срещу собствената си персона. Към днешна дата в обществото има кризисни разломи: между бедни и богати, между овластени и граждани, между столица и провинция, между стари и млади. Належащо е да постигнем съгласие по бъдещето на България. Вместо това властта и клиентелистките медии изместват фокуса върху режисирани скандали и имагинерни успехи.

Според началника на кабинета на президента, един от въображаемите успехи на Бойко Борисов и неговото управление е развитието на ситуацията със Западни Балкани. „Днес Сърбия и Косово се наблюдават през прицела на снайперите, а македонците бойкотираха референдума“, подчертава Христов и нарича желанието на управляващите да се хвалят с постигането на напредък по време на европредседателството ни „политически аутизъм“.

Иво Христов не пропуска и да даде отговор и на обвиненията на министър-председателя Бойко Борисов, че обратно на декларациите си за единение, президентът Радев постоянно атакувал него и управлението му:

Президентът ни веднъж не е казвал, че ще „омете ГЕРБ“. Радев каза „всички вън“ не за ГЕРБ, а за определени чиновници, когато тъкмо управляващата партия се опита да пришие на служебното правителство една обществена поръчка, свързана с Митьо Очите. А тя бе организирана и отдадена от същите тези чиновници, назначени от ГЕРБ. Ако премиерът счита, че пороците на тези чиновници са присъщи на цялата му партия, това е тревожно. Да не забравяме, че Борисов бе осъден за клевета от българския съд по дело, заведено от Елена Йончева. Миролюбивата поза, която заема министър-председателят пред медиите, няма нищо общо с действителността. Атаките срещу президентството не са спирали.