Петър Стаменов е 90-годишен, живял е в Царска България, после в комунистическа, а сега в демокрацията той е уникален с изпълненията си в Youtube.

Бодрият пенсионер от монтанското село Вирове е напипал пулса и на новото време с помощта на своята  внучка и нейния съпруг („той е завършил туризъм и му се удава“) започва да качва свои рецитации на патриотични стихове.

Специално за 110 г. от обявяването на независимостта на България, Петър Стаменовизпълни за зрителите на „Офанзива с Любо Огнянов“ безупречно и със страст „Татковина“ на П. Р. Славейков, но признава, че най-силно го грабва поезията на Христо Ботев, издават го очите му, когато подхваща: „… Но стига ми тази награда да каже нявга народа – умря сиромах за правда, за правда и за свобода!“

„Пътят ми тръгва от труда – първо съм овчар, след това съм стъклар, след това съм дърводелец. Отивам в София на 15 години“, спомня си той, пише Блиц.

Заради бомбардировките на англо-американската авиация не успява да започне вечерна гимназия. Но среща човек, който му показва колко различно звучат стиховете, когато минават през сърцето, а не се зубрят по задължение в училище. И оттам тръгва всичко – от миналото хилядолетие чак до днес от световната трибуна Youtube.

„Където работех в стъкларския магазин и фабрика „Възход“ човекът ми даде една книжка на Ботев и правихме всяка вечер реално рецитал в магазина – и работниците магазинери, те бяха трима, те ръкопляскат“, продължава разказа си Петър Стаменов.

Връща се във Вирове и тогава идва 9 септември. „За бедните хора, за селяните, за работниците 9 септември е велик ден. Днеска искат да кажат, че е преврат, но това беше спасителен ден за България. Такова време беше, и всяко нещо трябва с времето да се мери“, казва Петър Стоименов с мъдростта на годините си. Участвал е в бригадирското движение, на Перник – Волуяк, усетил е големия ентусиазъм на младежта.

В казармата „един дядо майор, голям майстор, голям професионалист, обучаваше войниците и ние станахме горе-долу като него“, споделя дядо Петър. „Работил съм много години на радиостанция, службата си иска професионализъм, морзът трябва да ти е ясен – както песента е хубава, така и знакът, който подаваш: трябва да е гладък, да е хубав, да се възприема, да се прави съобщение“.

За разузнаването за всеки случай подпитва: „А това трябва ли  да се каже? Работехме от казармата, там си имаше  съответни направления за дадените страни – съседите Гърция, Турция, после и Югославия са прослушвани и аз съм участвал, разбира се“, не крие Петър Стаменов.

Стига до старши сержант в казармата, а след това тръгва от младши лейтенант до подполковник в Държавна сигурност““Хей, да не плашим хората!“, възкликва пак подполковник Стаменов с усмивка.
„В ДС ние мислехме,че сме слуги на българския народ, пазители, помагачи. Ако видиш като офицер си задължен, оперативен работник си – навсякъде неправдата трябва да я махаш“, убеден е той и до днес.

След това отива  да работи в Унгария през 1976 г., остава там 3 г., следва мисия в Гана – пак с радиостанцията професионално, и с човещина към местните деца. Освобождава го посланикът – „Някои от тези хора поизкривиха правата линия, която сме учили и възпитавани. Фактически – нагаждач, интересчия за облагодетелстване“, отсича дядо Петър. Обичат го обаче децата, на които той не пропуска да раздава шоколадчета и други вкусотии.

След завръщането си от Гана напуска Държавна  сигурност. Запитан какво липсва на българския патриотизъм, на младите днес, дядо Петър не сочи укорително с пръст: „Може би не може да се каже, че много липсва, но разединението у нас – многото партии, многото лъжи, които си измислят съответните партии една срещу друга или заедно, за да заграбят властта, това също оказва влияние върху възпитанието на децата“, смята той.

Но той докосва душите на много голяма  аудитория чрез Youtube.

„От опита, който вече година имам – започнах бавно първите стихотворения, и после 13 200 деца са ме слушали и тяхното изказване е: „Дядо, браво!“ Радват се, какви ли не хубави думи ми пишат и това мен ме силно топли и импулсира да продължа да рецитирам“.

Знае около 200 стихотворения – „не съм ги броил, може да са повече“. И подхваща мигом „Аз съм българче“ на дядо Вазов, и веднага преминава към „Вяра“ на Вапцаров – „…живота с грубите лапи челични, аз пак ще обичам, аз пак ще обичам…“