60 стотинки излиза максималната цена на обикновения хляб на излизане от пекарните, работещи на природен газ. Това пресметна „Монитор“, но по магазините ни го продават двойно. 

За производството на 100 кг хляб във автоматизирана фурна със същия капацитет на час са нужни към 74 кг брашно, струващо от мелниците по 0,70 лв./кг, мая, сол и вода за още около 3 лв. и природен газ (около 7 куб. м по 0,80 лв.) за около час работа на машината за печене, или не повече от 7 лв. Към изброените дотук разходи добавяме още 10% за труд, опаковка и евентуално транспорт до магазина. 100-те килограма хляб най-често са към 142 бройки от по 700 грама. Според проф. Гроздан Караджов от Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив хлебопроизводителите слагат печалба максимум по 10 ст. на бройка.

В много от магазините в страната самунът обаче вече върви по 1,10 – 1,20 лв. Или двойно повече.

Според Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, хлябът не може масово да се продава във фирмени магазини, защото това е обемна стока, която струва малко пари и с много тежка логистика. „Хлябът се произвежда през нощта и през деня трябва да бъде реализиран“, уточни той. Тя прогнозира по-нататъшно поскъпване на хляба, което няма да е последното за годината. По думите й причината е ръстът на цените на пшеницата, брашното, токът, природния газ и другите горива. „Браншът е декапитализиран и повече няма резерви да поема това поскъпване. Житото стига 400 лв./т и никой не продава.

Отделно за последните 2 години заплатите в бранша скочиха 2,5 пъти, защото се работи основно нощем“, обясни Кукушева. Според нея единственият начин да се задържи цената на хляба е ДДС за него да падне на 5%, още повече щом хазната има голям бюджетен излишък. За пример на успешно прилагане на диференцирана ставка на косвения данък тя посочи липсата му при хазарта и 9% при туризма, което е довело до развитие на тези сектори. „По-ниският ДДС за хляба ще доведе до изсветляване на сектора и съответно повече постъпления в осигурителните фондове.

Марияна Кукушева спомена, че търговските вериги натоварват цената на насъщния с 30% печалба и 15% – търговска отстъпка, което оправдават с оперативни разходи при реализацията на хляба. „В случая няма форма за намеса на държавата, а и ние не сме за въвеждане на регулация. Нормално е обаче дасе провери дали се плаща данък печалба върху тези пари“, добави председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.