10 години по-късно: Даде ли пускането на големия ускорител в ЦЕРН отговорите, които търсихме?

Големият адронен ускорител или Големият адронен колайдер (на английски: LHC, Large Hadron Collider) е най-големият и мощен колайдер (ускорител на частици) в света, който се намира в Европейския център за ядрени изследвания CERN (Centre europeen de recherche nucleaire). Той е предназначен за ускоряване на насрещни снопове протони и тежки йони. Целта на проекта LHC е преди всичко да бъде открит Хигс бозонът — най-важната елементарна частица, предсказана теоретично от стандартния модел (СМ), но все още ненаблюдавана експериментално, а така също и да се търсят физически явления извън рамките на СМ. Планира се да се отдели внимание на изследването на свойствата на W и Z бозоните, на ядрените взаимодействия при свръхвисоки енергии и процесите на раждане и разпад на тежки кварки (b и t).

Ускорителят е предназначен за изследване на реакциите при сблъсък на два потока (лъча) от високоенергетични протони със сумарна енергия, планирана да достигне 14 TeV (14·1012 електронволта, т.е. по 7 TeV за всеки лъч), а така също и на ядра на оловото с енергия 5,5 GeV (5,5·109 електронволта). Колайдерът ускорява лъчите до 99,9999991% от скоростта на светлината, или до 299 792 455 m/s (т.е. само с 3 m/s по-малко от нея)[1].

Разположен е в Европейския център за ядрени изследвания CERN, в тунел с дължина на окръжността 27 km и на дълбочина от 50 до 175 m под френско-швейцарската граница в близост до Женева. Конструкцията съдържа 1624 свръхпроводящи електромагнита, които работят при температура 1,9 K (–271,25 °C). В построяването и експлоатацията му участват повече от 10 000 учени и инженери от 100 страни.

Първият тест с ускорителя е извършен на 10 септември 2008. В единия край на тунела е пуснат протонен лъч с дебелина по-малко от човешки косъм и скорост, близка до тази на светлината.

На 4 юли 2012, говорителите на опитите ATLAS и CMS обявяват, че са открили нова частица с маса 125.3 GeV ± 0.6 GeV, което я прави най-масивната наблюдавана елементарна частица. Новата частица е бозон и е вероятно да е предвидения от Стандартния модел бозон на Хигс. Стандартният модел не предвижда съществуването на други частици, освен бозона на Хигс, и следващите опити в ЦЕРН се очаква да покажат дали новооткритата частица е дълго търсения бозон на Хигс. Учените от ЦЕРН не изключват възможността освен свойствата, предречени от Стандартния модел, новооткритата частица да притежава и други, или пък да не е съвместима с бозона на Хигс, което ще отвори вратите за разработването на физични теории отвъд Стандартния модел.

Учени от ИЯИЯE при БАН участват в експериментите с детектора Компактен мюонен соленоид (CMS) основно в две направления — в изграждането на адронния калориметър и йонните камери. Данните, набрани с този детектор, дават основание за оповестяване на вероятното откриване на Хигс бозона през юли 2012.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Блиц Новини
Къмпинг „Градина“ удължава кампанията си за ранни записвания до края на февруари

Къмпинг „Градина“ удължава кампанията си за ранни записвания в предстоящия летен сезон до края на февруари. Обичаният от поколения българи и знаменитости, Къмпинг „Градина“ предлага първокласни бунгала за настаняване, намиращи се само на броени крачки от плажа, известен като перлата на Южното Черноморие. Златният залив, простиращ се между Созопол и …

Блиц Новини
Пролетта започва с полети на специални цени до 18 дестинации с „България Еър“

Пролетта започва с полети на специални цени до 18 дестинации с „България Еър“ Пролетта наближава с все по-слънчеви дни, а с нея и идва и удобният момент за планиране на следващо очаквано пътешествие до красиви европейски градове. Националният авиопревозвач посреща пролетта със специална промоция на билети на атрактивни цени до …

Блиц Новини
Шефът на НАП: Сивите пари се вляха в банките и строителството

кадър bTV Сивият ресурс от средства се вля във финансовата система на България, макар и не целия, това каза по bTV шефът на НАП Христо Марков. В банките са внесени 107 млрд като депозити, а бюрата за обмяна отчитат оборот от 20 млрд. лева, с 5,4 милиарда повече спрямо предходната …