Там, горе с гларусите

автор:  Камен Петров, kamo69.blogspot.com

Отвисоко градът е красив.
Сигурно така го виждат и гларусите.
Седиш си на терасата на 10-тия етаж у дома, пушиш, пиеш си кафето и го съзерцаваш.
Залезът над Галата привечер и огънят в морето сутрин.
Огненият китайски дракон на автомобилните светлини, проточили се по булеварда към центъра във вечерния трафик.
Огърлицата блестящи диаманти на Аспаруховия мост.
Блещукащите светлинки на хилядите прозорци и агресивните светлинни експлозии на рекламите.
Разсъмването над залива и привечерната мъгла над канала към езерото.
Брокерите го наричат „панорамна гледка“ и това продава скъпо…
Разбира се, така е само от високо и тогава градът е прекрасен, защото тук – от 10-тия етаж, не се чуват шума от автомобилния трафик, писъка на клаксоните, крясъците, ругатните, сирените на линейки, пожарни и патрулки, плачът на пребито дете или трясъкът на паднало дърво…
После слизаш долу.
В ниското.
На улицата.
На кота нула градът вече не е така красив.
Палиш цигара и тръгваш по улиците му.
Спъваш се из счупените плочки на тротоарите.
Пропадаш в дупките по булевардите.
Газиш в помията на тъмните подлези.
Катастрофираш на всеки втори светофар.
Чуваш писъците на умиращите в линейките.
Даваш искания подкуп на ченгетата.
Катериш разпадащи се стъпала до Паметника на Българо-съветската дружба.
Лъкатушиш из занемарената, опустошена, загниваща Морска градина.
Говориш с морето на мръсния плаж.
Посядаш на счупените пейки и съзерцаваш изпотрошените статуи.
Вървиш в тъмното под неработещи улични лампи.
Разминаваш се с просяците, скитниците, клошарите, малолетните проститутки, недъгавите в подлезите, джебчийките по пазарите, отегчените ченгета, посивелите от безнадеждност варненци, сбръчканите от преработеност пришълци, кресливите и дебели руски туристки, надутите общинари и нападжии, свитите от немотия пенсионери, децата по разбитите детски площадки…
Бързаш да се качиш отново високо, високо, високо – над завист и обида.
Всъщност бързаш към трите стъпала пред входа и към асансьора, който бързо те понася към успокоителната височина на 10-тия етаж, където градът е красив, спокоен, сигурен, комфортен, прекрасен, тих, уреден, развиващ се и приличащ на морска столица…
Излизаш на терасата, палиш цигара и гледаш отвисоко, търсейки храна за размисъл.
Край теб летят гларусите, и те гледат надолу, търсейки просто храна.
Храна обаче отдавна вече няма, както и храна за размисъл…