Предисторията на организирания туризъм в България е свързана с пътувания до Божи гроб в Ерусалим, с поклоненията в Рилския манастир на търговци, пътуващи от Беломорието за Дубровник, Виена и Будапеща, които преминават през Разложката котловина и ползват местни водачи от с. Добърско, с уроци сред природата на даскал Бачо Киро Петров, с излети на членуващите в клуб „Весела България“ към читалище „Славянска беседа“ и създатели на Урвич клуб.

На 27 август 1895 г. на Черни връх е учреден клуб на българските туристи по покана на Алеко Константинов – виден български общественик, демократ, юрист, писател.

Поканата е публикувана във в.“Знаме“, бр.99 от 23 август с.г. с адресат – любителите на българската природа. Отзовават се повече от 300 души, различни по възраст, пол, социална принадлежност. Идеята е, чрез създаването на организирано туристическо движение да се изучава България, нейните прекрасни природни дадености и богато културно-историческо наследство, да се възпитават гражданите й в най-ценни морални добродетели. Поради убийството на Алеко движението заглъхва, за д се възроди отново през 1899г./23 август/ в Първо българско туристическо дружество „Алеко Константинов“.

Изготвен е устав, определени са целите, задачите, програмата. Започва се активна организаторска и културна дейност.В първите години на 20 век туристическите клонове в страната се множат. Учредява се Юношески туристически съюз, към който се изграждат детски подготвителни чети. За разрастването и развитието на организираното туристическо движение спомагат отношението и съдействието на държавни институции, Министерство на железниците, Министерство на народното просвещение, читалища, лесничейства, кметства, военни и др. Въпреки пречките и трудностите свързани с политическите събития – Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни, туристическите клонове продължават да водят с прекъсвания организационен и културен живот. Смяната на един обществен строй с друг безусловно оказва влияние върху числеността, но не и върху идеалите и целите. Възпитанието на туристите в етични и естетични ценности характеризират движението до днес.

Източник: http://www.btsbg.org/

Събития

•    1798 г. — Обединени френски и ирландски сили разбиват английската армия и провъзгласяват Ирландия за република.
•    1813 г. — Наполеон разгромява обединените руско-австрийско-пруски войски в Битката при Дрезден.
•    1859 г. — В Пенсилвания (САЩ) е открит първият нефтен кладенец в света.
•    1883 г. — Вулканът Кракатау в Индонезия започва последната си фаза на изригване.
•    1896 г. — Англо-занзибарска война: Състои се най-кратката война в историята — едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар.
•    1908 г. — Основан е белгийският футболен клуб Андерлехт.
•    1911 г. — Основан е ПФК ЦСКА Москва под името ОЛЛС.
•    1916 г. — Първата световна война: Румъния обявява война на Австрия, а Италия обявява война на Германия.
•    1916 г. — Първата световна война: Българската армия осъществява втория етап на Леринската операция на Македонския фронт.
•    1928 г. — В Париж шестнадесет държави подписват пакта Бриан-Келог, който отхвърля войната, като способ за решаване на международни конфликти; окончателно пактът е подписан от 62 държави, но той не допринася с нищо за световния мир.
•    1939 г. — В Германия е осъществен първият в света полет на реактивен самолет.
•    1950 г. — Би Би Си осъществява първото телевизионно предаване на живо.
•    1955 г. — Излиза първият брой на книгата Световни рекорди на Гинес.
•    1959 г. — С решение на Политбюро на ЦК на БКП е закрит концлагера Белене.
•    1962 г. — НАСА изстрелва космическия апарат Маринър 2.
•    1977 г. — В експлоатация е пусната АЕЦ в Чернобил.
•    1979 г. — Бомба на ИРА убива Лорд Маунтбатън и още 3 души, докато са на почивка на яхта в Слайгоу, Ирландия; друга бомба в Северна Ирландия убива 18 британски войници.
•    1991 г. — Европейската общност признава независимостта на Балтийските страни: Литва, Латвия иЕстония.
•    1991 г. — Молдова обявява независимостта си от СССР.
•    1999 г. — Руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса — 742 дни, прекарани в космическата станция Мир.
•    2000 г. — Кулата Останкино в Москва се запалва, трима души загиват.
•    2003 г. — Марс е в най-близка позиция до Земята за последните 60 000 години, като минава приблизително на 55 758 006 километра от Земята.

Родени

•    865 г. — Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази , персийски учен († 925 г.)
•    1770 г. — Георг Вилхелм Фридрих Хегел , германски философ († 1831 г.)
•    1828 г. — Христо Г. Данов, български просветител и писател († 1911 г.)
•    1845 г. — Фридрих фон Мартенс, руски юрист и дипломат от немски произход († 1909 г.)
•    1856 г. — Иван Франко, украински писател и литературовед († 1916 г.)
•    1860 г. — Карл Антон Ларсен, норвежки полярен изследовател († 1924 г.)
•    1865 г. — Чарлс Дос, американски политик, Нобелов лауреат († 1951 г.)
•    1867 г. — Марин Василев, български скулптор († 1931 г.)
•    1871 г. — Теодор Драйзър, американски писател († 1945 г.)
•    1874 г. — Карл Бош, немски химик, Нобелов лауреат през 1931 г. († 1940 г.)
•    1878 г. — Пьотър Врангел, белогвардейски генерал
•    1890 г. — Ман Рей, американски фотограф († 1976 г.)
•    1897 г. — Ангел Тодоров, български актьор († 1984 г.)
•    1908 г. — Линдън Б. Джонсън, 36-ти президент на САЩ († 1973 г.)
•    1909 г. — Валтер Арнолд, германски скулптор († 1979 г.)
•    1915 г. — Норман Рамзи, американски физик, Нобелов лауреат († 2011 г.)
•    1927 г. — Януш Вазов, български сценарист († 2006 г.)
•    1931 г. — Шри Чинмой, мистик, духовен водач и деец за мир
•    1938 г. — Стоян Китов, български футболист
•    1941 г. — Сезария Евора, етнопевица от Кабо Верде († 2011 г.)
•    1948 г. — Владо Даверов, български писател и сценарист
•    1953 г. — Питър Стормър, шведски актьор
•    1955 г. — Боян Ангелов, български писател
•    1959 г. — Герхард Бергер, австрийски пилот от Формула 1
•    1962 г. — Дийн Девлин, американски сценарист
•    1963 г. — Красимир Коев, български футболист
•    1969 г. — Добромир Дафинов, български футболист
•    1969 г. — Сизар Милан, американски рехабилитатор на кучета и тв водещ
•    1970 г. — Питър Ебдън, английски играч на снукър
•    1970 г. — Юлиян Нейчев, български футболист
•    1971 г. — Иван Иванов, български щангист
•    1972 г. — Джими Поп, американски музикант Bloodhound Gang
•    1974 г. — Деян Донков, български актьор
•    1976 г. — Карлос Моя, испански тенисист
•    1976 г. — Марк Уебър, австралийски пилот от Формула 1
•    1977 г. — Деко, бразилски футболист
•    1984 г. — Съли Мунтари, ганайски футболист

Починали

•    1576 г. — Тициан, италиански художник (* ок. 1485)
•    1635 г. — Лопе де Вега, испански писател (* 1562 г.)
•    1664 г. — Франсиско Сурбаран, испански художник (* 1598 г.)
•    1839 г. — Александър Одоевски, руски поет-декабрист (* 1802 г.)
•    1876 г. — Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1940 г.)
•    1935 г. — Ото Шот, немски химик и оптик (* 1851 г.)
•    1936 г. — Иван Енчев, български художник (* 1882 г.)
•    1948 г. — Андон Калчев, български офицер и революционер (* 1910 г.)
•    1950 г. — Чезаре Павезе, италиански писател (* 1908 г.)
•    1952 г. — Кръстьо Сарафов, български драматичен актьор (* 1876 г.)
•    1958 г. — Ърнест Лорънс, американски физик, Нобелов лауреат през 1939 г. (* 1901 г.)
•    1963 г. — Константин Сагаев, български писател и драматург (* 1889 г.)
•    1965 г. — Льо Корбюзие, швейцарски архитект и теоретик на архитектурата (* 1887 г.)
•    1975 г. — Хайле Селасие, император на Етиопия (* 1892 г.)
•    1979 г. — Луис Маунтбатън, британски аристократ (* 1900 г.)
•    1982 г. — Магда Колчакова, българска драматична и киноактриса (* 1914 г.)
•    1990 г. — Стиви Рей Вон, американски блус китарист и певец (* 1954 г.)

•    1994 г. — Любомир Алдев, български футболист (* 1916 г.)
Празници

•    Иран — Ден на Аптеката или Рази Ден – в чест на Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази
•    Молдова — Ден на независимостта (от СССР, 1991 г., национален празник)