Кой е с предимство по велоалеите – пешеходците или колоездачите? Този въпрос набира все повече сила в Бургас, особено в разгара на летния сезон, когато по пешеходните зони ежедневно стават скандали между т.нар. байкъри и пешеходци и цари истински хаос. Отговорът обаче се оказва по-труден за намиране, отколкото изглежда на пръв поглед, пише Флагман.бг.

Повод за поредното задаване на вече превърналия се в меко казано дразнещ и тривиален въпрос е инцидент от преди няколко дни. За него пред Флагман.БГ съобщи бургазлийката Красимира А., чийто приятел – участник в „катастрофата“ е пострадал сериозно.

„Човекът, когото визирам, се движел по велоалеята в Морската градина – той е колоездач с дългогодишен опит, който кара не толкова за удоволствие, а по-скоро като професия и начин на живот. Пред него внезапно изкача дете на видима възраст 12-13 години и той веднага преценя, че няма достатъчно време да спре. Осъзнавайки риска, моят познат захвърля колелото на една страна, скача на другата и се наранява сериозно – удря си главата и се охлузва на множество места. Детето е невредимо. За „благодарност“, от майката на бъдещия тийнейджър той получава хокане, което в последствие ескалира до жалба в полицията“, разказва Красимира А., която по-рано днес изпрати дълго писмо до нашата редакционна поща, за да зададе два коректни и важни въпроса:

Кой е с предимство на велоалеите – пешеходците или колоездачите? Кой всъщност защитава велосипедистите в случай на подобен инцидент?

За да получим адекватен отговор на тези питания, е необходимо първо да дефинираме няколко понятия и да разберем всъщност какво е тълкуванието на закона (ЗДвП) спрямо подобни казуси.

Какво представлява велоалеята?

Според европейските норми, по които в Бургас са изградени почти всички подобни участъци от пътя, велоалеята представлява: „…Част от пътя, която е обозначена с прекъсната линия, знаци или пътна маркировка и се ползва преференциално или ексклузивно от велосипедисти“. Ключови тук са понятията „преференциално“ или „ексклузивно“. Именно тук е и ябълката на раздора.

Пред Флагман.БГ директорът на ОП „Транспорт“ към Община Бургас Андрей Рунчев обясни, че в града велоалеите се разделят на два типа – ексклузивни или такива за общо ползване, но с приоритет към колездачите.

Вторият тип в случая е по-интересен. На не малко места в Бургас обособените ленти за колоездачи са именно такива – в голяма част от Морската градина, по протежението на ул. „Гурко“, например. Това на практика значи, че там, където има маркирана велоалея, тя може да се ползва и от пешеходци и е поставена по-скоро с цел обозначаване на място, по което минава велосипеден трафик. Един вид препоръка.

А какво се казва на най-високо ниво?

Изненадващо в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) не е дадена ясна дефиниция на понятието „велоалея“ и това е до известна степен нормално, тъй като думата бе въведена съвсем скоро в българския речник. Това е другият проблем.

В казуса, описан по-горе, се задава въпросът „Кой е с предимство?“ или казано другояче: „Кой е виновен в ситуацията – детето, изскочило на пътя изневиделица, майка му – че го е оставила без надзор и не му е обяснила какво е велоалея или колоездачът, на когото пък ясно е обяснено, че в Бургас има работеща мрежа от велоалеи?“

А как може да подадеш жалба в полицията, как може да се прецени дали велосипедистът е карал с „превишена“ (или любимата на институциите дума „несъобразена“) скорост, как може изобщо да се говори за вина – при все, че законът в случая „мълчи“? Това е един вид параграф 22 – велосипедистите са виновни, че карат по велоалеите, но са и виновни, че не карат по тях (??!). Юридическата дупка е бездънна в този случай, защото се търси вина, без има конкретика в закона.

Въпросът за момента остава без отговор, защото в ЗДвП няма ясна рамка. Глоби за пешеходци, стъпили по велоалеята, няма. Такива няма и за велосипедисти, излезли извън рамките й. Липсата на знание и яснота води до липса на контрол, а тя – сама по себе си – до създалия се пълен хаос, който наблюдаваме през последните няколко лета. Колоездачи опитват да карат по велоалеите, но те са препълнени с хора, а когато излязат извън тях, биват хокани за това, че „не си карат по пътя“.

Може би е време е за въпросната ясна законова рамка, която да дава дефиниция на понятията.

По този начин не само ще се доближим до така желаната Европа и нейните „стандарти“, ами ще преодолеем и един от сериозните проблеми, с който се сблъскват всички движещи се по улиците хора.