Кадри Нова ТВ

Проектобюджетът за следващата година предизвика сблъсъци между синдикати и работодатели, а дори все още не е ясно какво е заложено в него. Финансовият министър и дума не е обелила все още, но това което се върти из пространството предизвика недоволство сред различни специалисти и експерти.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров увери, че минималната работна заплата за 2026 г. ще се определи по действащия закон — 50% от средната за страната, което се равнява на около 620 евро. Законът няма да бъде променян, а решението е резултат от „сложни коалиционни разговори“.

Това увеличение е важно, но не решава всички проблеми на пазара на труда. Има неясноти около това дали заложеното средно увеличение на доходите с 5% обхваща и автоматичните увеличения в сектори като сигурност, здравеопазване и образование.

Очаква се пенсиите да бъдат актуализирани от 1 януари по т.нар. „Швейцарско правило“ – с около 7,6 на сто. Увеличението ще бъде финансирано основно от по-високите осигурителни вноски, които се предвиждат да нараснат с 2 процентни пункта.

Повишението на осигуровките ще изпитат на гърба си единствено работещите извън бюджетната сфера е на мнение Велев.

По-високите осигуровки ще се плащат основно от хората, заети в реалната икономика, тъй като служителите в секторите „Сигурност“, „Отбрана“ и „Съдебна система“ не внасят осигуровки. Работещите в частния сектор ще платят увеличенията на заплатите в държавния. При заплата от 2000 лева, ако общата осигурителна тежест се повиши с 3 процентни пункта, работникът ще получи около 58 лева по-малко нетно възнаграждение.

„Това е стимул за изплащане на пари в плик и за укриване на доходи“, предупреди той и припомни, че България вече се нарежда сред страните с най-висока осигурителна тежест в ЕС.

Уж за пред хората няма разбирателство между работодатели и синдикати, но някак все намират решение и от всичко това са ощетени единствено работещите.

final theory test