Кадри БТВ
Все по-малко остават хората, които са били свидетели на брутално отчуждаване на цели села и изселването на жителите им. Поредните няколко сушави години станаха причина да станем свидетели какво се крие на дъното на някои от големите ни язовири.
Един от тези язовири е „Огоста“ над Монтана, чиито брегове се оголиха заради силно намалелия обем на водоема.
Наричан е още „Чудовището на Северозапада“ заради внушителните му размери. Общият му обем е 506 милиона кубически метра вода. Към момента той е едва на около една трета пълен, което е и причината за оголените брегове. Няколко села са потопени във водите му, едно от които е Живовци, изселено преди 40 години. След него действително са останали много неща.
Какво още е останало от това потопено село и какво си спомнят хората, които са живели там?
Сред тях – въжен мост, останки от основи на къщи, кладенци и дори чешма, построена от някогашните жители на село, изселено преди близо 40 години заради завиряването на същия този язовир.
Параскева Анастасова е била само на девет години, когато е започнало изселването заради завиряването на „Огоста“.
В нашия дом живеехме осем човека. Моята прабаба, баба ми и дядо ми, сестрата на дядо ми, майка ми и баща ми, аз и сестра ми. Истинското изселване започна 1968 година. Пролетта закриха училището. Точно пролетта на 1968 година започна събарянето на къщите в Живовци. Каквото можеше се пренасяше на новите парцели в Михайловград, където започна строенето на къщите, разказва Параскева пред БТВ.
За мен изселването беше травмиращо. Ние бяхме деца и съответно живеехме с вълненията на нашите родители. За по-възрастните хора това беше кошмарно – да си напуснат домовете, да ги съборят и да се преместят на едно място, на което имаше просто едни лозя. Не си представях как там ще имаме дом. Специално живовчани не искаха да се изследват. Само за няколко години много, и то не толкова възрастни хора, получиха инфаркт. Отидоха си от тази травма, която трябваше да изживеят.
От родното село на Радичков, което на около 20 километра от някогашното село Живовци, е останал само един дъб и една „черквица“, която остава недовършена.
