Кадри Нова ТВ
Участието на Раду остави ярка следа в „Игри на волята“. Много фенове на шоуто му симпатизираха и оцениха представянето му.
Самият той споделя, че шест месеца след края му все още понякога сънува полуфинала. Признава, че приема трудно загубите. С Мартин, Добрин и Силвия изгледахме финала заедно. Извинили са се един на друг за моментите, в които са прекалявали в играта. „Не сме най-добри приятели, но ако се наложи, бих ги подкрепил. Това, което ме отличаваше от останалите в предаването, е житейският опит.“
Разказът на Мариян Станков – Мон Дьо обаче показва Раду извън камерите, това което е преживял в живота навън и кое го е изградило човека, който е сега.
Неговата история ме порази. Първо това момче тръгва от една от най-бедните държави в Европа – Молдова. С комплекса за това. Говорим за бедността, за трудните времена. За това какво е да стигнеш до България с куфар, пълен с храна и с 200 евро в джоба. Да пътуваш в автобусите, да гледаш хората в столицата – как общуват, как пият кафе. И да мечтаеш за един хубав живот. 22 години семейството му се бори с наркотичната зависимост на брат му. Това е една поразяваща история, която удря право в стомаха.
Раду разказва, че най-хубавите му спомени от детството са свързани с баба му и дядо му, с кравите, с които са обикаляли по полетата в молдовската провинция.
Липсват ми близките ми от Молдова. Вече от 19 години съм тук. Рядко ходя в родината си, повече нашите идват насам. В Молдова все още цари икономическа разруха. Имахме трудни години – с три касетки с картофи преживявахме цялата зима. И с буркани с месо. Тогава съм го приемал по детски. Задължително ядяхме картофите с хляб, за да се нахраним. Родината ми навлезе в най-проблемния си период през 1995-1996 година и така до ден днешен. Беляза ме това как се мъчат родителите ми, за да оцелеем. Как се страхуват по време на тежките мутренски времена. Как не си купуват дрехи, за да купят на нас. Как се молят на пазара, когато не им достигат някакви стотинки.
Раду напуска родината си и се озовава у нас.
С България се избрахме взаимно. Пристигнах с куфар с храна и 200 евро, скрити в чорапите. Започнах да обикалям София в търсене на университета си. Настаниха ме в близост до Икономическия университет. Любовта ми към България започна трудно. Няма как една любовна връзка да започне добре, когато единият бие шамари на другия. Беше ми трудно, защото не знаех езика, за да започна работа. Но попаднах на добри хора, които ми помогнаха. Българската мечта за мен е да имаш доходи, покрив над главата си и приятели. Тук аз се чувствам като у дома си, особено след като взех така жадуваното от мен гражданство преди две години. Когато започнах частен бизнес, се чувствах особено силно като чужденец, разказва Раду.
Животът на един човек в повечето случаи е борба със себе си. Аз вярвам много в ценностната система и в доброто. До момента най-трудната ми битка е да се преборя и да остана тук, в България. Да оцелея и да създам свое семейство. Една от най-големите битки на семейството ми е тази със зависимостта на брат ми към наркотиците. Зависим е от вече 22 години, но не се отказваме, борим се до ден днешен.
Признава, че е много благодарен на жената до себе си. Дава всичко от себе си, за да е добър баща.
