Кадри БТВ
Който и да е големият победител в „Островът на стоте гривни“ и които и да са хората, които ще се доберат до голямата награда от 300 000 лв вече е ясен фаворитът на зрителите от този сезон и това е Емил Видев, когото всички наричаха тренера с голямо уважение и респект.
Той напусна острова, победен от сълагерника си Георги и сподели преживяванията и емоциите си за времето, през което беше на Филипините.
Краят му на острова не само вдигна на крака останалите участници около Дискът, но и разплака водещият Александър Сано. Каскадьорът и учител признава, че е очаквал по-трудни физически игри.
„Игрите бяха съвсем елементарни, не се изискваше някаква специална подготовка“ – споделя той. „Аз исках да се изявявам повече във игрите, но не стана. Въпреки това не съжалявам, че участвах. Тук игрите не представляваха трудност, трудно бе оцеляването“.
„Човек не бива да съди когото и да било особено, ако не може да влезе в неговите обувки“ – най-голямата поука или по-скоро припомняне, което Емо прибира със себе си обратно в България.
„Аз не изпитах такъв сериозен глад като другите участници, игрите също не ме притесниха, но социалната игра, тя беше притеснителна“ – разказва той. „Винаги съм държал повече на отборната игра, която за съжаление на Островът нямаше как да се прояви, тъй като сблъсъците бяха индивидуални“
Смята, че Миро е най-изявеният участник – с добре обмислени действия и добронамереност. Намира го за най-комплексен и в социалната игра, и във предизвикателствата.
„Венци пък е безкомпромисен на терена и добронамерен в социалната игра“ – добавя Емил.
Учителят се записва без никакви притеснения. Дъщеря му му помага да кандидатства за „Островът на 100-те гривни“, а съпругата му разбира два дни преди Емил да замине. Заради работата му в кино като каскадьор тя е свикнала на внезапните му заминавания.
Емо работи като каскадьор още от 1980 г.
„Блъскали са ме коли с висока скорост, скачал съм от високо, участвал съм в боеве“ – разказва Емил, който предава опита си на студентите в НСА.
„Преподаването е двустранен процес – колкото уча от тях, толкова и вземам, независимо от разликата в годините ни“ – споделя той за своята професия.
„Винаги ми се е щяло да развият у себе си човешкото. Това, което им създава емпатия към останалите. Винаги съм искал хората, на които преподавам, да са готови да помагат“ – казва Емо.
„За да живееш добре, най-добрият начин е да се раздаваш за другите. Ако доброто не се върне към теб, това не е човек за твоята среда, но не трябва да го съдиш“, мъдро завърши тренера.
