Човещината като сладък плод: Красив разказ от лятна Добруджа за дини, пъпеши и шарени характери

Колко му трябва на човек да си върне вярата в добротата на хората и че нищо от онази вечна човещина не е изгубено? Оказва се – не много, понякога просто трябва да имаш шанса да срещнеш „жена с черна коса и цветен характер“, както пише писателят Мариан Желев. Авторът на няколко известни романа написа красив кратък разказ във Фейсбук. Той дори няма заглавие, но е способен да ви накара да усетите сладостта не само дините и пъпешите от Каварна, но и радостта от тъй оскъдното в днешно време естествено и нормално общуване между хората:

Някъде по пътя към Каварна зърнах една от онези многото сергии, където продават дини, пъпеши и всякаква сезонна продукция. Хоп, гледам, дини по 30 ст. Добра цена. Фиксирах и отминах. Няколко дни по-късно, минавайки по същия път, директно се отбих до сергията. И едва когато го направих, видях, че хубавата цена е изчезнала. Дините се продаваха на око. Според сандалите ми, примерно. Или ако продавачката преценеше, че портмонето ми е пробито със златен куршум. Да не говорим, ако бях занареждал като румънски принц без претенции.
– Колко са дините? – викам, минавайки покрай сергията.
Жената ме огледа. Прецени ме и определи:
– Петдесет стотинки килото.
Добре. Най-вероятно и на тази цена щях да си купя, понеже динята е нещо като коктейла на лятото – удоволствие за сетивата и наслада за жадното за течности тяло. Ама нещо ме зачовърка и подхвърлих:
– Онзи ден, когато минавах, имаше табела… – така и така.
– Хубаво – усмихва се жената. Една такава – с черна коса и цветен характер. По тона я определям. – Ще ти я дам по 30 ст, щом казваш.
Взех си.
– Пъпешите как ги даваш.
– Пъпешите ти ги подарявам. Колкото искаш. То последните дни само дъжд. Поизгниха.
Гледам ги – хубави. Взех си два.
– Дай все пак да ти платя и тях.
– Хубаво. Левче за двата. Общо.
Търговията тръгна. Пък и човещинката. За три лева с бакшиша си взех голяма диня и два пъпеша. И за финал от цветната жена получих едно:
– Пак да дойдеш.
Ще дойда. Човещинката е златна мина. А добринката е като миньор, който знае как да изкара най-хубавото от човека.
Мисълта ми беше – нищо не е загубено. Хората са по природа добри. Пъпешите и дините – па и те.
Да ви е сладко. Просто не пропускайте възможността да общувате. Води до сладък плод.

автор: Мариан Желев

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Блиц Новини
Къмпинг „Градина“ удължава кампанията си за ранни записвания до края на февруари

Къмпинг „Градина“ удължава кампанията си за ранни записвания в предстоящия летен сезон до края на февруари. Обичаният от поколения българи и знаменитости, Къмпинг „Градина“ предлага първокласни бунгала за настаняване, намиращи се само на броени крачки от плажа, известен като перлата на Южното Черноморие. Златният залив, простиращ се между Созопол и …

Блиц Новини
Пролетта започва с полети на специални цени до 18 дестинации с „България Еър“

Пролетта започва с полети на специални цени до 18 дестинации с „България Еър“ Пролетта наближава с все по-слънчеви дни, а с нея и идва и удобният момент за планиране на следващо очаквано пътешествие до красиви европейски градове. Националният авиопревозвач посреща пролетта със специална промоция на билети на атрактивни цени до …

Блиц Новини
Шефът на НАП: Сивите пари се вляха в банките и строителството

кадър bTV Сивият ресурс от средства се вля във финансовата система на България, макар и не целия, това каза по bTV шефът на НАП Христо Марков. В банките са внесени 107 млрд като депозити, а бюрата за обмяна отчитат оборот от 20 млрд. лева, с 5,4 милиарда повече спрямо предходната …