кадри bTV, Нова телуевизия

Веднага след края на тазгодишното издание на „Игри на волята“ Нова телевизия обяви победата си ни над bTV, която се бореше в същия часови пояс за вниманието на зрителите с „Фермата: Мостът на времето“. Според официалните данни екстремното риалити  на Нова е привлякло средно 37% от телевизионните зрители в активна възраст (18-49 г.), което е с около 50% повече спрямо аудиторния дял на bTV – 24,7%.

Резултатът е наистина впечатляващ, след като „Фермата“ през този сезон беше особено амбициозна, привличайки любимци от предишни издания и дори магнит да публиката като Христо Стоичков, когото България обича и винаги иска да гледа.

Какви са причините за възхода на „Игри на волята“ и провала на „Фермата“? Вероятно са много, но поне няколко от тях изпъкват веднага. Ето пет от тях, които може би са най-важните.

Естетиката: Нека предположим, че имате две възможности. Едната е гледате красиви тела с перфектен тен в модерни бански костюми, които се надбягват и борят на пясъка и в морето. Другата – да наблюдавате комшиите по лозе по стари анцузи, които се ругаят покрай кривия си дувар с прострени чорапи. Няма смисъл много да разсъждаваме коя картинка е по-приятна за гледане.

Във „Фермата“ видяхме твърде много кална кравешка анатомия и твърде малко от безспорната красота на мястото, където е снимано предаването.

За сметка на това „Игри на волята“ ни показа прекрасно пейзажа на Черноморието ни. В продукцията на Нова също имаше стопанство, но аграрният натурализъм беше спестен на зрителите. И по-добре!

Водещите: Иван и Андрей са толкова дълго на екран, че вече са придобили статут на телевизионни легенди. Това обаче в крайна сметка прави „мечешка услуга“ на „Фермата“, защото за пореден път трябва да слушаме за техните каузи, идеи и виждания за света – неща, които отдавна са ни известни от безброй други телевизионни изяви и интервюта.

На моменти знаменитото дуо на „опосумите“ засенчи всичко останало, сякаш са център не само на шоуто си, а и на целия свят. За сметка на това Ралица Паскалева и Димо Алексиев в „Игри на волята“ се придържаха към ролята си по сценарий и най-важното – не се намесваха със свои решения в хода на действието.

При тях беше малко дразнещ изкуственият патос, с който говореха на участниците, но в случая проблемът е в сценария и режисурата, не в самите водещи.

Участниците: В „Игри на волята“ участваха забележителни атлети, независимо дали са професионални спортисти или просто отдадени ентусиасти. Във „Фермата“ освен бившите участници, които се държаха като запасняци, повикани по неясна причина обратно в армията, влязоха хора, които уж трябва да са нещо като „представителна извадка“ за обществото ни.

Уви, достатъчно е да споменем очевидно психически нестабилния Радо, за да стане ясно, че всъщност са търсени странни до границата на ненормалното чешити, които да направят шоуто „по-зрелищно“. Нека направим и още едно сравнение. И в двете предавания имаше по една домакиня, майка на две деца, която има нужда от предизвикателство за себе си извън малкия свят на семейството си. Във „Фермата“ в тази роля беше Аксения, в „Игри на волята“ – Мира.

Разликата между поведението на едната и на другата е може би ключа да се разбере, защо едното шоу е предпочетено от зрителите пред другото.

Игрите: Да е останал някой, който да не знае какво е „ритловица“? Едва ли! Сечене с брадва, рязане с трион, коване на пирони и някаква гадост, която най-често застрашава живота на участниците – това бяха игрите във „Фермата“.

В това отношение „Игри на волята“ е на съвсем друго ниво, защото надпреварите там са центъра на шоуто. Трябва да оценим факта, че те бяха измислени с фантазия, бяха много комплексни и разнообразни, така че да позволят във всяка игра да има обрати и победата да е неясна почти до самия край.

Особено впечатляващи бяха препятствията в отборната фаза, които просто заставиха участниците да действат като екип, за да ги преодолеят. Това всъщност зададе естествено динамиката в отношенията между играчите, която беше много по-интересна, отколкото тази във „Фермата“. Не случайно в „Игри на волята“ излизането на арената често беше въпрос на чест, а в аграрното шоу на Иван и Асен си беше винаги въпрос на наказание.

Посланието: И двете предавания по принцип имат едно и също послание – да покажат как със силата на характера всеки може да надвие всеки и как истинското лице на човек се проявява най-ярко в екстремна среда. Именно неподозираната сила на Мани и на Фейгин, както и изненадващата издръжливост на Касим, бяха едни от най-вълнуващите моменти в „Игри на волята“. „Фермата“ реши към състезанието да добави и допълнително послание – станалият прословут „мост на времето“, който участниците трябваше да изградят помежду си. В крайна сметка нито зрителите, нито дори самите участници, не схванаха какво точно трябва да представлява този твърде философски „мост“. И едните, и другите обаче признаха, че той не е бил „построен“, каквото и да значи това.

За финал нека отбележим и още нещо: В „Игри на волята“ се видя, че ако условията на съревнованието са равностойни, жените могат да побеждават мъжете без проблем. Да се надяваме, че това ще накара Иван и Андрей да зарежат „турското делене“ и битките в следващата „Ферма“ вече няма да са „мъжки“ и „женски“, защото сама по себе си подобна класификация е малко обидна, от една страна за участниците, а от друга – за все повече зрители.