Няма да повярвате с какво се занимават в село Паламарца влезлите в историята Кристина и Мариама!
- By : Vihrogon
- Категория: Блиц Новини
Баници въртят и чушки пълнят първите у нас жени с признат брак в поповското село Паламарца. Съселяните им намират Кристина и Мариама за образцови съседи, а двете виждат бъдещето си изцяло в България, съобщава „Телеграф“.
„Не крадат, не се напиват, не правят проблеми. А какви ги вършат в личния си живот си е тяхна работа, коментира Борко, работник в кметството в поповското село Паламарца.
Кристина и Мариама са намерили своето късче от рая в може би най-различното село в България – Паламарца, а в него се влиза през малка зелена порта с надпис “Viva la vida”. Двете са заедно от 14 години.
През 2011 година работата отвела Мариама за три години на работа във френското посолство в Букурещ, с нея е и половинката ѝ Кристина – чилийка по рождение, гражданка на Австралия. Кристина работела на свободна практика. В свободното си време обикаляли интересни места и така разбрали за къщата за гости на Крис и Клер в българското село. Решили да прекарат там рождения ден на Мариама през октомври 2013.
Върнали се в селото още шест пъти като гости, за да дойдат и седми път през 2014, когато свършил мандатът на Мариама в Букурещ. Привлекли ги цветовете на различните сезони, позитивното отношение на хората, фолклорните групи, мастър класовете по готвене на местни гозби у Крис и Клер. Баницата и пълнените пиперки научили да правят още при първото си идване.
„Всяка сутрин в 9.30 чуваш по улицата кравите, овцете да слизат надолу и към 5-5.30 вечерта се прибират обратно. Като ги чуем сутрин, знаем, о, вече е 9.30“, разказва Мариама.
През 2016 година двете официално си казали „да“, след като Франция въвела в своето право браковете за двойки от един и същи пол. Първото си разрешение за пребиваване в България Кристина получила без проблем в съответствие с българското и европейското законодателство като неевропейска „съпруга“ на гражданин на ЕС.
Присъствието на Мариама и Кристина не пречи на селяните от Паламарца. „Хай, Гошо!“, провиква се през оградата Кристина. Гошо е селският кмет Георги Георгиев. Двете жени оценяват подкрепата му и виждат в негово лице първия селски кмет, който е подкрепил еднополов брак.
Двете виждат бъдещето си в България. Делят живота си между селската къща и апартамент в София, където Мариама работи като юрист с официални институции и неправителствени организации в сферата на защитата на децата. Кристина иска да научи български, вече има оферта от голяма българска компания за работа, където ще са полза френският и испанският, които владее отлично. Изпуснала е три други предложения заради проблема с пребиваването си.
Мечтае за вегетарианско кафене в селото, за добра работа в столицата, добър български език, много приятели и собствено радио предаване. Но и двете са категорични – в България.
Тази вляво трябва да е мъжката част от „семейството.“ Много прилича на Бен Крос, британският актьор, който от бая време живее в България. Че и къща има тук, и бизнес върти с нашенци. Малко ме озадачава, че едната работи в сфери, свързани със защитата на децата, защото не се казва от какво или от кого ги защитават. От Паламарца имах „аскер аркадаш“, от него – Пеньо, научих някога, че има такова село в Поповско.