Кадри: „Нова телевизия“

Обичаният български певец Веселин Маринов разказа любопитни истории при гостуването си в предаването „На кафе“ по „Нова телевизия“. През 2022-ра той отбелязва 40 години на сцената. По този повод върви негово национално турне, което вече е минало през 44 концерта, а му остават още две изяви, като всички билети са продадени много отдавна.

„40 години на сцена минаха като миг. Като целия ми живот. Помня само хубавите неща, лошите ги забравям. Когато си спомняш за трудностите, за хората, които са ти помогнали да стигнеш до мястото, на което си сега, времето минава за миг. Всеки един спомен е запечатан с дълбоки подробности“, сподели пред Гала той.
Още преди демокрацията Маринов прави цели девет участия само в рамките на един ден, което и до днес брои за личен рекорд. „Тогава имаше много средства в предприятията. Дори назначаваха човек, който да отговаря за културните мероприятия. Това е рекорд, който държа за себе си в Добрич, тогава Толбухин. Започнах още сутринта в завода за маргарин „Калиакра“ в Добрич в 8,30 ч. За 15 минути поздравих работниците за старта на работния им ден. Беше 21 или 22 декември. Тогава хонорарът ми беше 30 лева, с удръжките 28,20 лв.“, разкри певецът.

Той бе върнат много години назад от Гала, която го провокира с думите: „Разкажи ни за това как си пил бензин от любов“. „От ученическите години е историята. Тогава, когато смяташ, че едно момиче е целият свят. Тя беше на бригада в селото, което беше през четири села от нашия град. Аз, тъй като много я обичах, реших да отида при нея. Изчаках баща ми да заспи и измъкнах мотора му. Той беше с кош, а баща ми беше началник на енергоснабдяването в града. Най-интересното е, че много силно хъркаше, а вратата на гаража много скърцаше; И аз изчислявах – когато той взима въздух и е много силно, тогава отварям. Така и не ме разбраха. Правил съм го няколко пъти. По-интересното е, че като младо момче 10-и за 11-и клас не мислиш за нищо – колко бензин има в мотора, дали някой ще те види, какво ще стане. И отидох на бригадата, където беше тя, изкарахме много хубаво. Бяхме върху една стара гума от трактор, говорихме си доста време. И след това тръгнах на обратно, минах едното село и на около 5-6 километра от нашия град бензинът свърши. Започнах да го бутам мотора.

В един момент гледам едно момче Илко от нашата махала с колело, и той ходил на бригада. Той качи колелото на мотора и двамата започнахме да го бутаме. 5 километра са. Влизането в града е едно нанагорнище. Тъпото е, че ме видя един бай Георги, който е пазач в един завод. Помолих го да не казва на татко. Стигнахме до нас, аз съм виждал само, че татко имаше едни закачени маркучи, с които вадеше бензин от туби или от мотора в колата. И сигурно съм изпил 200 грама бензин, вкарах 200 в бутилката, прехвърлих обратно. Всичко мина нормално, но само чувам на другия ден баща ми как казва „къде е този нехранимайко да го видя аз сега“. Оказа се, че бай Георги веднага му бил казал всичко. Баща ми беше най-великият човек“, разчувства се в края на разказа Маринов.

final theory test