Борбата с расизма е един от основните приоритети на ФИФА и футболните федерации по цял свят. Въпреки тази последователна политика, продължаваща отдавна, победата на Франция на финала на световното първенство в Русия предизвика някои смущаващи коментари. В България темата предизвика истинско разделение във Фейсбук, дори и в медийното отразяване на събитието.
Мнозина се увлякоха в заядливо говорене за расата и произхода френските футболисти, но всъщност подобни коментари имаше за почти всички отбори по време на целия световен шампионат. Не закъсня и ответната реакция – много хора коментираха в социалните мрежи, че в 21 век е недопустимо да се обсъжда расата на играчите, още повече пък в опит да се омаловажи спечелването на най-значимата титла във футбола. За съжаление, такива опити имаше не само като израз на лични мнения, мисли и пристрастия, а и като позиция на утвърдени медии.
Оказва се обаче, че въпросът са расовото и етническо разнообразие във френския национален отбор всъщност е обект на коментари почти откакто има световни първенства по футбол.
Това показва стара испанска карикатура от времето на … Второто световно първенство по футбол в Италия през 1934 година.
Тя попада и на страницата на българския вестник „Спортъ“ в броя му от 18 май 1934 г. Това разказа българският преводач и издател Манол Пейков, който публикува архивната карикатура във Фейсбук. Той припомня и това, че вторият мондиал е в Италия и е спечелен от домакините пред придирчивия и нетърпящ възражение поглед на фашисткия диктатор Мусолини.
Явно, колкото и да се говори за справяне с предразсъдъците, френският отбор е орисан да бъде коментиран заради различието в редиците си. За съжаление обаче е тъжно, че след толкова време много хора преценяват качествата на този или онзи човек водени основно от расовите стереотипи.
