Емоционалният Андрей: Във фермата са в ступор от Стоичков
Кадри: БТВ
Емоционална реч дръпна популярният телевизионен продуцент Андрей Арнаудов. Той бе гост в „Шоуто на Николаос Цитиридис“, където двамата говориха за различните проекти, с които с колегата му Иван Христов се занимават. Един от тях е риалитито „Фермата“, в което влиза и Христо Стоичков.
„Участниците не знаеха, че Стоичков влиза. Изпадаха в ступор, целуваха му краката, велико е“, разкри той относно влизането на Камата, който ще бъде част от следващите няколко епизода на „Фермата“, които ще се излъчат по БТВ.
След това Цитиридис го подпита и за филма, който правят с Иван – за Георги Аспарухов-Гунди. „Много се вълнувам като говоря за това. Догодина през 2023 г. ще се опитаме за първи път да реализираме игрален филм. Но не просто защото е игрален филм. Гледах при теб преди няколко дни Соломон Паси. Той говореше за това, че ние нямаме национална цел. Ние го наричаме национална кауза. Трябва ни голяма цел. Според нас, това е да останем тук, да не обезлюдим тази земя, да останем българите в родината си. Част от тях да се приберат, да създават семейства. Трябва ни национална цел, трябва ни национална кауза. Много е важно, защото ние за да бъдем общество, трябва да имаме символи, които да ни обединяват. Фермата ни връща в миналото, показва ни символите. С уроците по история. Показва ни с какво можем да се гордеем. На нас като нация ни трябват големи символи и легенди. Тук ще бъда критичен малко към държавата – ние не правим така, че да уважаваме достатъчно своите символи и легенди. Ще поискаш пример и ще ти кажа. Сърбия има свой сериал за своя крал Александър Джорджевич, сериал. Много скъп, субсидиран и от държавата. Турците колко филми правиха и за султани, ние сме ги гледали и по БТВ. Ние нямаме след 1989 г. филм за големите ни легенди“, каза емоционалният Андрей.
„Георги Аспарухов е една много голяма легенда. Той се е превърнал в мит, който е жив за поколения българи. Но този филм не е спортен. Това е една от големите ни мечти. Сценаристът Емил Бонев работи от много години, както и ние. Той не е свързан с това, че сме „левскари „, а затова, че е национален символ. Това е филм, който разказва за любовта между едно бедно момче от крайните софийски квартали и едно момиче от тогавашния софийски елит. Една любов, която е невъзможна, но се превръща във възможна“, разказа той.
