Снимка Флагман.бг

Пламен К. Петров и невръстният му син останаха на улицата, след като не бяха одобрени от Комисията по жилищно настаняване в Бургас.  Пламен пристигна в редакцията на Флагман.бг минути след като узна, че молбата му е отхвърлена. Плачеше и не знаеше какво да прави – нито къде да отиде, нито какво да обясни на сина си.

Бургазлията е с ампутиран крайник от края на януари т. г., а осемгодишният му син е болен от неправилна обмяна на веществата и епилепсия – 84 %  инвалид. Детето е изоставено от родната си майка и родителските права са взети от бащата Пламен. Двамата живеят много трудно. Пламен се опитва да му осигури прехраната, да изкара някой лев, за да преживее, буквално го карат ден за ден…до 28 януари, когато той по спешност е приет в УМБАЛ Бургас, а детето му, което пътува с него в линейката е взето от социалните, които по-късно го настаняват в Дом за деца в Атия.

49-годишният мъж не можеше да спре сълзите си и призова само за едно – разбиране и подкрепа, за да излезе от тежката ситуация, в която е изпаднал.

Ето и историята на Пламен К. Петров:

На 28 януари т.г. ми отрязаха крака в УМАБАЛ Бургас. Случи се, защото получих гангрена вследствие на измръзване на крайника. Работя в сферата дърводобива. Детето, което е на 8 г., отглеждам без майка. Тя се отказа от него и избяга с друг мъж. Намери нова любов, заживя нов живот и ни заряза. Преборих се за родителските права, сега съм законен настойник на детето.

Аз съм жител на Бургас, но съм роден във Враца. През 2017 г. и малко след като жената, с която живеех, ме напусна и изостави сина ни, се прибрах по моя край. Отведох детето от Бургас, намерих си работа във Враца и заживяхме там, а малкият ходеше на градина. Имам приятел, който държи склад за дърва и ме нае на работа. По-късно ми измръзна левият крак.

В продължение на една година ме лекуваха във врачанската болница и се оказа, че не са могли да се справят с проблема ми. В края на  месец януари пристигнах в Бургас  и скоро след това ме приеха в Окръжна болница.

Причината да се върна в Бургас е, че изтичаше ТЕЛК-а на детето и трябваше да се подадат  документи за неговото подновяване тук. В този момент здравословното ми състояние рязко се влоши.  Наложи се да постъпя в болницата. Взеха ме с линейката по спешност, а детето с мен, защото няма при кой да го оставя. В болницата извиках социалните, които го настаниха в Дом за деца в Атия. Те дойдоха с двама полицаи от 5-то РПУ и ми отведоха сина.

След това аз претърпях две операции по ампутацията на крака. Оперира ме д-р Гендов – специалист хирург и много добър човек. Сега съм на квартира на ул. „Шейново”. Плащам по 10 лв. на ден, за да живея на адреса. Трябва да ходя на процедури, трябва да ме наблюдават лекарите. Вижте ме в какво състояние съм!

Преди два месеца подадох молба за общинско жилище. В Общински имоти ми казаха, че ще получа такова. Но в петък на комисията разбрах, че искането ми е отхвърлено. Аз и детето ми сме инвалиди, а не ни дават жилище. Осъждат ни да живеем на улицата. Нямаме никакви претенции, просто молим за скромен покрив, за да си потърся работа и опитам да стабилизирам семейния бюджет.

Подал съм и документи и за ТЕЛК и чакам вече 5-ти месец да се разгледат от комисията. В този период съм без работа и доходи. Познати ми изпращат пари от Враца. Те ме издържат, като ми поемат  квартирата и ежедневните нужди. Живея на техен гръб, не знаете как се чувствам. Докато не получа решението за ТЕЛК, оставам без собствени средства. Е, казаха ми, че ще си взема парите накуп, обаче трябва да получа първо решението.

В момента синът ми е в Атия. Всяка седмица ходя при него, а той плаче и иска да се върне при мен, но съм в безизходица. Той е инвалид по рождение, има нарушена обмяна на веществата с липсата на мастна тъкан. Започна да получава и епилептични припадъци. Наскоро го водих да му снимат главичката в УМБАЛ „Св. Анна” във Варна., за да видят докторите каква е причината за епилепсията. Детето е на 8 г., трудно проходи, а сега наскоро и проговори. И той се казва Пламен, като мен. Боря се да си го взема, защото ми е само той.