Имотните декларации и тези за конфликт на интереси на хората, заемали висши държавни длъжности, ще бъдат скривани, когато те излязат от властта. Така няма да става публично известно, ако политик или магистрат забогатее внезапно след напускането си, информира в днешния си брой в. „Сега„.

Това следва от становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) до Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), която се занимава с декларациите. От КПКОНПИ поискаха становището заради общия еврорегламент за личните данни – GDPR, който влезе в сила на 25 май. В момента на сайта на Сметната палата, която доскоро водеше регистъра на имотните декларации, могат да се открият и документи на магистрати, депутати, министри и други, които вече не са на публична длъжност. Те обаче скоро ще бъдат скрити и данните за почетния председател на ДПС Ахмед Доган например няма да са достъпни.

Становището на КЗЛД за свалянето на декларациите от онлайн регистрите е доста витиевато написано, но от антикорупционната комисия са обяснили за вестника, че става дума за всички декларации на всички хора в законодателната, изпълнителната и съдебната власти. Допълни ли са, че когато старият публичен регистър се интегрира в новия, от него ще бъдат премахнати декларациите на хората, които вече не са във властта. Ще се вижда само, че някой е подал декларация, но не и какво е съдържанието ѝ.

По закон декларациите се подават и година след напускането на публичната длъжност. Според комисията за личните данни на чиновниците от ниските етажи на властта трябва да се публикуват само декларациите за конфликт на интереси, без имотните. От тази година дори най-дребните служители в администрацията са принудени да декларират имотите си и да отговарят на въпроси дали имат яхти и самолети.

„Да се прилага това за висшите длъжности е особено вредно за обществения интерес.“ Това е коментирал пред вестника адвокат Александър Кашъмов, който оглавява правния екип на „Програма достъп до информация“. Той смята, че трябва да бъде намерен баланс. „Ако някой е бил преди 20 години във властта и вече няма никакви връзки с публичния сектор, той има право да бъде забравен. Но трябва да бъде спазен и балансът с общественото право на достът до информация и публичността като обществено благо. В този ред на мисли такива формалистично поставени срокове биха били рисковани“, коментира той. Според Кашъмов не може да се слага знак за равенство между чиновниците и висшите държавни постове: „Позициите по върховете, особено политическите, съсредоточават много по-голяма власт. При държавните служители надделява защитата на личните данни, а при висшите надделява публичният достъп.“

Скриването на декларациите след напускане на публична длъжност е непропорционално кратък срок и накърнява правото на достъп до обществена информация, коментира още адвокатът. „Една от основните легитимни цели на този вид публичност е да се проверява почтеността на хората, които заемат публични длъжности. А някой би могъл да придобие неоправдано богатство впоследствие. Възможно е някой да действал при обещание за бъдеща облага. И всички такива случаи ние ще ги хвърлим зад борда и ще позволим на хора, които евентуално се облагодетелстват, да се измъкнат от всякаква публичност. Което е абсолютно неадекватно на обществения интерес и правото на достъп до информация. Както и задължението на държавата да осъществява превенция за корупция“, допълни Кашъмов. Според него трябва да има възможност и за архивиране на декларациите – за да могат да се възобновят, ако някой се върне в публичния сектор.