Четирите основни вида си имат предимства, но и недостатъци
Споровете за това какво задвижване е най-подходящо за автомобилите със сигурност ще бъдат вечни. Някои хора обаче все още не знаят защо малкият и евтин модел има предно предаване, а не задно. Както и че AWD и 4WD не е едно и също.
Заради тях публикуваме кратко упътване, което на мнозина може да се стори скучно. Идеята му е да отговори на основните въпроси, още повече че съвременните технологии – хибриди, електромобили и специални материали, навлизат все по-бързо и променят превозните средства.
Предно предаване (FWD)
Това е най-разпространеният тип задвижване, предлаган на пазара. При него връзката между двигател и скоростна кутия е разположена отпред (обикновено напречно), като цялата енергия се предава на предните колела.
Защо е добро?
Най-вече това е икономическо решение, тъй като няма нужда да се предава мощността на задната ос. Колата не се нуждае от карданов вал, който минава през центъра. Отсъстват „тунел” на кардана и на задния диференциал, които обикновено изяждат пространството за пътници и багаж.
Комбинацията е добра особено през зимата, тъй като тежестта на двигателя е върху водещите колела и това дава по-добро сцепление при заснежен път. Загубата на мощността, както и разходът на гориво са по-малки, а освен това ремонтът е по-евтин.
Защо е лошо?
Преди всичко, защото натискът върху предните колела е огромен, тъй като те поемат цялата енепгия при завиване и преминаване през неравности на пътя. Това съответно се отразява и на маневреността. Радиусът на завоя е по-голям, тъй като около предните колела са натрупани всички механични елементи. Ускорението е по-лошо, тъй като центърът на тежестта се мести назад и колелата губят сцепление.
При колите с предно предаване се забелязва и така нареченото „недозавиване”, тоест завъртате волана, но колата не завива така, както искат Причината е, че при по-висока скорост инерцията отпред е по-голяма и предните колела изпитват затруднения. Те могат да „поемат” тежестта и да я изпратят в нежелана от водача посока, като съответно направят по-голям радиус на завой.
Задно предаване (RWD)
Двигателят, по правило, е разположен отпред, а енергията се предава на задните колела с карданов вал и диференциал. Това е класически тип задвижване, което се използва най-вече при спортните коли и луксозните автомобили.
Защо е добро?
На първо място, защото инженерите имат възможност да си играят с разпределението на тежестта (при някои автомобили трансмисията е поставена отзад). Вследствие на това, върху предните колела има по-малко тежест, а и отсекът на двигателя не се товари допълнително. Колата завива по-добре и ускорява по-бързо.
С други думи – това, което не постига предното предаване, е налице при задното. Този тип коли имат по-малък радиус на завой, по-добра маневреност и по-добро ускорение. Мощността се контролила по-добре, тъй като диференциалът се намира в средата и двата задвижващи вала са с еднакви размери (за разлика от тези при колите с предно предаване).
Защо е лошо?
Добавя се излишно тегло, тъй като има повече механични детайли. Така се губи мощност и се увеличава разходът на гориво. Съответно и цената на колите със задно предаване е по-висока. Пространството в салона и в багажника намалява (заради вече споменаните вече салон и заден диференциал).
По-малкото натоварване на водещите колела (в случая задните) води до загуба на сцепление при мокър и хлъзгав път. При автомобилите със задно вместо недозавиване има презавиване, заради което може да бъде изгубен контрол на управлението. В същото време този тип коли са далеч по-забавни за каране.
4WD или 4х4
Тази система се използва при тежките и мощни всъдеходи, които винаги се нуждаят от максимална тяга. Повечето от тях по принцип са със задно предаване и благодарение на раздатъчна кутия мощността се предава и на предните колела. Някои машини непрекъснато се движат в режим 4х4, като мощността се разделя по равно между двете оси.
Защо е добро?
Основно заради факта, че стръмните шосета и дори липсата на път не са проблем при този тип задвижване. Водачът винаги има на разположение цялата енергия, а съответно автомобилът ускорява далеч по-уверено.
Защо е лошо?
Тук голяма роля играе теглото, тъй като двете оси за снабдени с диференциали плюс допълнителна раздатъчна кутия. Цялата система е сложна и това води до загуба на мощност, намаляване на ефективността и увеличение на разхода на гориво.
При ускорение тези машини зависят не толкова от конските сили, колкото от въртящия момент. Да, те могат да изкривят врата на водача при рязко и стремително тръгване, но това не се отразява кой знае колко на максималната скорост.
AWD
В повечето случаи системата ALL-WHEEL DRIVE върти всички колела, но не винаги. До това се стига само, когато възникне съответната ситуация (хлъзгав път или труден терен). AWD се среща както при въсдеходите, така и при колите, търсещи по-добро представяне и по-висока скорост.
Защо е добро?
Системата се опита да вземе най-доброто и от двата свята. Когато се движите с ниска сорост, тя сама избира най-краткият път от двигателя до колелата, като свежда до минимум загулата на енергия. При ускорение системата автоматично разпределя енергията по осите в нужните пропорци и така вашият FWD или RWD-автомобил се превръща в 4WD.
Защо е лошо?
Подобна конструкция обаче изисква прекалено много компромиси. Въпреки че системата не е активна непрекъснато, допълнителното тегло е налице през цялото време. Освен това е сложна и ремонтът, а и самото обслужване, са много по-скъпи.
