news.bg

Коефициентът на безработица спадна до 6,2% през 2017 г. Очакванията на КНСБ са нивото на безработицата да спадне до 5,4% до 2021 г.

Тази статистика представи Любомир Костов, икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ на семинар във Варна по повод прогнозната макроикономическата рамка на бюджета.

По думите му, доходите от труд нарастват. Има нарастване на заплатите в приоритетни за правителството области в публичния сектор. Минималната работна заплата се увеличи с 9,5%, каза той, пише още news.bg.

В същото време средната работната заплата в частния сектор се увеличи с 12,7%, отчетоха от синдиката. По този начин разликата между пазарно формираната средна работна заплата и централно определяната минимална работна заплата в абсолютно изражение става все по-голяма, което предполага попадането на все повече хора в обсега на т.нар. „ниско платени работници“ – основен източник за попълване контингента на „работещите бедни“.

Според КНСБ има условия доходите от труд да растат по-бързо от производителността на труда, защото България изхожда от много ниска база и необходимостта от конвергенция със средноевропейските нива на заплащане налага целенасочена политика.

Най-голямо увеличение на цените има при хранителните стоки и безалкохолните напитки и в стоките от т.нар. категория „бързооборотни“, изчисляват от синдиката.

По отношение на паричния сектор, оценката на КНСБ е, че валутните резерви бележат лек спад от 1% и към края на 2017г. са в размер на 46,3 млрд. лв. Година по-рано тяхното нарастване беше в размер на 17,8%.

Банковата система остава стабилна – с висока ликвидност, рентабилност и свеж капитал. Отчетената печалба на банките е над 1 млрд. лв., но спрямо 2016 г. бележи спад от 7%. Продължава тенденцията на ръст на кредитите за частния сектор – 4,8% за 2017 г., при едва 1,5% година по-рано.

Цените на жилищата продължават да се увеличават с темп, който е по-висок от добавената стойност в БВП на отрасъл Строителство, алармират от КНСБ.

За 2017 г. реалният БВП на България също нарасна с 3,6%, според данни на НСИ. Най-сериозен принос за този ръст има вътрешното потребление, докато нетният износ вече осезаемо е отрицателна величина. Тази структура е по-подходяща за установяването на дългосрочна устойчива тенденция на растеж спрямо ситуацията от 2015 г. и 2016 г., когато нетният износ беше основен двигател на икономическия растеж.

Крайното потребление нарасна до 4,5% на годишна база при едва 3,3% през 2016 г. Тази тенденция е положителна, особено ако се вземе предвид и че спестяванията на домакинствата продължават да растат. В този смисъл може да се каже, че при равни други условия, макроикономическата перспектива се е подобрила основно и най-вече заради по-високия ръст на средната работна заплата и административното увеличение на минималната работна заплата.

Отчетът за 2017 г. показва, че държавният бюджет регистрира излишък от 0,9%, като идеята е това да бъде компенсирано през 2018 г., когато бюджетното салдо ще приключи на -1%. Този първоначален дефицит ще бъде коригиран през 2019 г. на -0,5%, след което правителството предвижда следващите две години (2020 и 2021) страната ни да приключва бюджетната година при балансиран бюджет.

Според КНСБ макроикономическата среда се е подобрила не в резултат от намаляването на дефицита а напротив – дефицитът е намален вследствие от подобрението на макроикономическата среда.

От синдиката заявяват, че основните критики на ЕК към България са в области, които имат изцяло социално измерение. Пазарната икономика няма инструментите да се бори със социалните проблеми, пред които е изправена страната ни и които ЕК за пореден път констатира тази година. Следователно, пасивната роля на икономическата политика със заявена политика по нулево бюджетно салдо не помага по никакъв начин.

В приходната част на бюджета най-голям ефект има от въвеждането на ТОЛ-такса и електронна винетка – ефектът се оценява на 772,3 млн. лв. за целия прогнозен период. За първата година (2019) се предвиждат приходи в размер на 215,3 млн. лв. На второ място правителството обособява нарастването на приходите от ДДФЛ и осигурителни вноски поради промяната на МРЗ.

В разходната част е отчетено увеличението на заплатите в бюджетната сфера, като планираният ефект за прогнозирания период е 1003,8 млн. лв. Нарастването на заплатите на педагогическия персонал оказва най-сериозно влияние (около 330 млн. лв.). Като положителен момент може да се открои намаляването на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ – от 27% през 2016г. до под 20% в края на прогнозирания период, отчитат от КНСБ.

Исканията на КНСБ към Бюджет 2019 г. е да бъде обезпечено повишаването на основните работни заплати на заетите в предучилищното и училищното образование от 01 януари 2019 г., включително увеличението на минималната работна заплата (МРЗ), ръста на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) и здравноосигурителната вноска. Необходимо е да бъдат отпуснати 362 млн. лв. повече спрямо сега действащия бюджет.

Осигуряването на това допълнително финансиране ще позволи 15 % увеличение на заплатите, което в абсолютно изражение се равнява на повишение с около 140 лв.

От КНСБ оценяват като относително обективна и предвидима средносрочната бюджетна прогноза 2019-2021г. на Министерство на финансите.