www.obekti.bg

Френският физик Жан Бернар Леон Фуко използва махало, за да докаже въртенето на Земята около нейната ос.

Фуко е роден през 1819 г. Майка му е искала да стане доктор. Той обаче напуска медицинското училище, когато открива, че не може да понася гледката на кръв.

Започва да работи като лабораторен асистент, без да разполага с конкретно научно образование. Прави първата снимка на Слънцето с помощта на новия дагеротипен фотографски процес. През 1850 г. заедно с Арман Физо използва въртящи се огледала, за да измери скоростта на светлината. Двамата забелязват, че тя се движи по-бавно във вода, отколкото във въздух.

Близо две десетилетия учените се опитват да пускат предмети от високи кули и да измерват тяхното отклонение, докато Земята се движела под тях. Този процес обаче не работил – всичко ставало твърде бързо, доста фактори пречели на процеса.

Фуко обаче решава да приложи друг метод. Той решава да използва махало, което оставя да се люлее свободно на север и юг. Всеки, който го наблюдава (т.е. се намира на Земята и се върти заедно с нея), би трябвало да установи, че равнината на колебания на махалото бавно се върти спрямо земната повърхност в посока, обратна на посоката на въртене на Земята.

През януари 1851 г. – след няколкоседмичен труд – Фуко закача 5-килограмово махало на 2-метров кабел. (Различните източници имат разногласия относно точната дата на експеримента – 6, 7 или 8 януари. За целта на материала приемаме средната дата.). Експериментът в дома му се оказва успешен – Фуко забелязва, че махалото променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята.

Фуко прави публична демонстрация на 3 февруари в Париж. „Елате да видите как Земята се върти“, казва той на поканените учени. Така и станало.