На 1 февруари православната църква почита св. Трифон – лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя. На 17-годишна възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство.

Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан – Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им. Един от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от Христа и умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста. Денят на св. Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари.

През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари. Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари.

На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – св. Симеон.  Според българските народни традиции св. Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.

Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята – обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома. Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис – богът, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.

На Трифоновден празнуват имениците Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.