Автор: Гергана Стоилова, „Обекти;“

Наричат ги Структурата Ришат, Окото на Африка, Окото на Сахара, Биволското око. Тези уникални кръгове в сърцето на Мавритания са загадка за учените и макар да има няколко теории за възникването им, нито една не е 100% сигурна.

Първи красивото пустинно творение виждат не геолози, а астронавти – Джеймс Макдивит и Едуард Уайт, през юни 1965 г. От илюминаторите на космическия си кораб “Джемини 4” те забелязват „огромно око” в Сахара. Така изглеждат от орбита невероятно красивите линии. Тъй като се виждат много добре, и до днес гигантските кръгове са ориентир за астронавтите на космическите совалки. Структурата Ришат има диаметър около 50 км.

Дали тя е кратер от паднал метеорит? Дълго време това е доминиращата теория. Французинът Теодор Моно, пътешественик и естествоизпитател, един от най-запалените изследователи на Сахара, смята, че е възможно чудото да е неизригнал вулкан. Има и учени, които предполагат, че вулканът все пак е изригнал преди около 100 млн. години. Последните твърдения на специалистите обаче отхвърлят тези версии и се спират на далеч по-прозаична: Окото на Африка е формирано от повдигане на земната кора и последвала ерозия в резултат действието на вятър и вода. Според геолози скалите на Окото на Африка са от палеозойската ера, т.е. отпреди 550 млн. Години.

Това, което изглежда като бялата част на око, е плато от седиментна скала на 200 м над пясъчната пустиня.

“Ирисът” е падина, а най-високата част на най-външния кръг е на 485 м над морското равнище. Около центъра скали, устойчиви на климатични промени и ерозия, са образували 100-метрови хребети, а такива, върху които времето е оставило своя отпечатък, са се превърнали в долини. Те се редуват една с друга и всички са концентрични.

 

Но защо структурата е кръгла, остава неразрешена загадка.

Когато човек е на земята, там, на място, не може да обхване цялата структура, губи перспективата на нейните размери, разказват авантюристи, посетили мавританското чудо. Днес в центъра на Ришат има кладенец и до него живее едно бедуинско семейство. Изненадващо, но има дори хотел – е, вярно, скромен, пише в сайт за пътешествия един норвежец. На сламената си колиба са поставили надпис Auberge – Restaurant, допълва впечатленията германка. Там се предлага чай и току-що изпечен, още парещ хляб. Домакините не искат пари, но се радват на подаръци.

Недалеч е малката горичка, в която съпругата на френския изследовател Моно, починал през 2000 г., е засадила дърво, наречено на него.

До Окото на Африка няма обществен транспорт. Който иска да види този феномен, трябва да си организира сам пътуването от гр. Уадан, на 40 км на югозапад.