Арнолд Шварценегер е австро-американски бивш професионален културист, актьор, режисьор, предприемач, инвеститор и политик, който е губернатор на щата Калифорния в периода 2003 – 2011 г.

Печели наградата „Мистър Вселена“ през 1967 г. на 20-годишна възраст и „Мистър Олимпия“ седем пъти. Шварценегер оставя важна следа в историята на културизма и е автор на няколко книги и многобройни статии за този спорт.

 

В ранните си години Арнолд спечелва широка популярност като успешен културист, а по-късно и като успешна филмова екшън звезда от Холивуд. Като културист носи прякора „Австрийския дъб“, а в политиката е наричан и „Калифорнатора“ (по аналогия с „Терминатора“). Може би най-известният му филм е Терминаторът, наред с други филми като „Хищникът“, „Терминатор 2: Денят на страшния съд“, „Терминатор 3: Бунтът на машините“, „Истински лъжи“, „Ченге в детската градина“, „Зов за завръщане“, „Джуниър“,“Коледата невъзможна“ и холивудския му пробив „Конан Варварина“.

Като кандидат на Републиканската партия е избран за губернатор на щата Калифорния след предсрочни избори на 7 октомври 2003 г. с мандат до 8 януари 2007 г. На редовните избори на 7 ноември 2006 г., Арнолд е преизбран за губернатор на Калифорния.

Арнолд Шварценегер е женен за Мария Шрайвър в продължение на 25 години и двамата имат четири деца. През 2011 г. става ясно, че преди 14 години Шварценегер е бил замесен в извънбрачна връзка със своя служителка, от която има син. Това води до раздялата на Шварценегер и Шрайвър, като Шрайвър подава молба за развод. По-късно Мария сподели, че все пак има възможност и да не се стигне до развод.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1419 г. — Убити са седем члена на градската управа в Прага, което е първата Пражка дефенестрация.
•    1619 г. — Във Вирджиния е съставено първото американско законодателно събрание.
•    1629 г. — При земетресение в Неапол, Италия загиват 10 000 души.
•    1729 г. — Основан е Балтимор в щата Мериленд.
•    1792 г. — Френският национален химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.
•    1811 г. — Водачът на Мексиканската национално-освободителна война отец Мигел Идалго и Костиля е екзекутиран от испанците в Чиуауа, Мексико.
•    1868 г. — Българските земи под османско владичество: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита от османски редовни войски на връх Бузлуджа.
•    1877 г. — Руско-турска война (1877–1878): По време на обсадата на Плевен корпусът на генерал-лейтенант Николай Криденер осъществява втората атака срещу града.
•    1878 г. — Започва издаването на журнални постановления на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си след Руско-турската война.
•    1898 г. — В американското списание Сайнтифик Американ е отпечатана първата реклама на автомобил.
•    1913 г. — Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора подписват съюзен договор, насочен срещу Царство България.
•    1913 г. — Бежански въпрос: 15 Обикновено народно събрание отпуска 500 000 лв. за подпомагане на бежанците.
•    1930 г. — В Монтевидео Националният отбор по футбол на Уругвай спечелва Световното първенство по футбол, като побеждава Националния отбор по футбол на Аржентина с 4:2.
•    1932 г. — В Лос Анджелис се откриват Десетите олимпийски игри.
•    1939 г. — Състои се официалното откриване на плавателния канал Албер в Североизточна Белгия.
•    1945 г. — Втората световна война: Американският крайцер Индианаполис е потопен от японска подводница, след като успешно е доставил на местоназначението им важни части за атомната бомба Малчугана, хвърлена след седмица над Хирошима.
•    1960 г. — С поредица актове в продължение на 15 дни Народна република България признава независимостта на Дахомей, Нигер,Бряг на слоновата кост, Горна Волта, Централната африканска република и Габон.
•    1966 г. — Националният отбор по футбол на Англия спечелва Световното първенство по футбол, като побеждава на финала Националния отбор по футбол на ФРГ с 4:2 след продължения.
•    1971 г. — Програма Аполо: Американският космически кораб Аполо 15 каца на Луната.
•    1973 г. — Фармацевтичната компания Дистилърс, която произвежда медикамента талидомид във Великобритания, се съгласява да изплати над 20 милиона лири компенсация на родените с дефекти деца.
•    1980 г. — Провъзгласена е независимостта на Вануату.
•    1997 г. — 38 Народно събрание гласува да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност, създадена е Комисия по досиетата оглавявана от министър Богомил Бонев.
•    2006 г. — Открит е българският сайт за видеосподеляне Vbox7 .

Родени

•    1511 г. — Джорджо Вазари, италиански художник и архитект († 1574 г.)
•    1784 г. — Леополд Шефер, германски писател († 1862 г.)
•    1818 г. — Емили Бронте, британска романистка († 1849 г.)
•    1863 г. — Хенри Форд, американски индустриалец, основател на автомобилна компания († 1947 г.)
•    1889 г. — Владимир Зворикин, руско-американски изобретател, създател на кинескопа († 1982 г.)
•    1893 г. — Фатима Джина, сестра на Мохамед Али Джина, майка на нацията на Пакистан († 1967 г.)
•    1895 г. — Найден Войнов, български шахматист († 1982 г.)
•    1900 г. — Тошо Гоцев, български лекар физиолог и учен († 1980 г.)
•    1907 г. — Роман Руденко, съветски офицер и юрист († 1981 г.)
•    1914 г. — Лорд Киланин, ирландски благородник, председател на МОК († 1999 г.)
•    1914 г. — Майкъл Морис, ирландски спортен функционер († 1999 г.)
•    1919 г. — Александър Вутимски, български поет и есеист († 1943 г.)
•    1920 г. — Никола Николов, български писател и общественик († 1997 г.)
•    1923 г. — Дипа Айдит, индонезийски политик († 1965 г.)
•    1932 г. — Георги Мандичев, български инженер († 2007 г.)
•    1936 г. — Бъди Гай, американски музикант
•    1939 г. — Питър Богданович, американски режисьор
•    1941 г. — Банко Банков, български актьор († 2007 г.)
•    1941 г. — Пол Анка, канадски певец и композитор
•    1945 г. — Леонид Якубович, руски актьор
•    1947 г. — Франсоаз Баре-Синуси, френска вирусоложка, Нобелов лауреат
•    1948 г. — Жан Рено, френски актьор от марокански произход
•    1948 г. — Юлия Ценова, българска пианистка, композитор и педагог († 2010 г.)
•    1956 г. — Георг Генсвайн, личен секретар на папа Бенедикт XVI
•    1956 г. — Лаура Сапата, мексиканска актриса
•    1956 г. — Радослав Здравков, български футболист и треньор
•    1956 г. — Уилям Орбит, британски музикант
•    1957 г. — Рени Стоянова, българска писателка
•    1958 г. — Кейт Буш, английска певица
•    1961 г. — Лорънс Фишбърн, американски актьор
•    1963 г. — Лиса Кудроу, американска актриса
•    1964 г. — Юрген Клинсман, германски футболист
•    1966 г. — Милен Цветков, български журналист
•    1968 г. — Роберт Коженьовски, полски атлет
•    1969 г. — Саймън Бейкър, австралийски актьор
•    1971 г. — Том Грийн, канадски актьор
•    1974 г. — Радостин Кишишев, български футболист
•    1974 г. — Хилари Суонк, американска актриса
•    1977 г. — Юрген Патока, австрийски футболист
•    1983 г. — Петя Неделчева, българска бадминтонистка
•    1987 г. — Кирил Петров, български състезател

Починали

•    579 г. — Бенедикт I, римски папа (* ? г.)
•    1031 г. — Робер II, крал на Франция (* 972 г.)
•    1718 г. — Уилям Пен, основател на Пенсилвания (* 1644 г.)
•    1811 г. — Мигел Идалго и Костиля, мексикански свещеник (* 1753 г.)
•    1849 г. — Джейкъб Пъркинс, американски изобретател (* 1766 г.)
•    1866 г. — Габор Егреши, унгарски артист (* ок. 1808 г.)
•    1898 г. — Ото фон Бисмарк, 1-и канцлер на Германия (* 1815 г.)
•    1900 г. — Алфред, британски благородник (* 1844 г.)
•    1912 г. — Мейджи, 122-и император на Япония (* 1852 г.)
•    1937 г. — Станое Станоевич, сръбски историк (* 1874 г.)
•    1944 г. — Николай Поликарпов, съветски изобретател (* 1892 г.)
•    1947 г. — Лука Групчев, български революционер (* 1874 г.)
•    1949 г. — Стоян Данев, министър-председател на България (* 1858 г.)
•    1951 г. — Асен Разцветников, български писател (* 1897 г.)
•    1961 г. — Мамин Колю, български революционер (* 1880 г.)
•    1996 г. — Клодет Колбер, американска актриса от френски произход (* 1903 г.)
•    1996 г. — Магда Шнайдер, немска актриса (* 1909 г.)
•    1997 г. — Бао Дай, император на Виетнам (* 1913 г.)
•    1999 г. — Румяна Андролова, фолк певица (* 1965 г.)
•    2007 г. — Ингмар Бергман, шведски театрален и кино режисьор (* 1918 г.)
•    2007 г. — Микеланджело Антониони, италиански кинорежисьор (* 1912 г.)
•    2007 г. — Теоктист, румънски патриарх (* 1915 г.)
•    2008 г. — Валентина Топузова, българска преводачка (* 1918 г.)
•    2008 г. — Ивайла Вълкова, българска журналистка (* 1925 г.)
•    2010 г. — Стефка Съботинова, българска народна певица (* 1930 г.)
•    2012 г. — Христос Цолакис, гръцки филолог (* 1935 г.)

Празници

•    България — Боен празник на 34-и Троянски и 16-и Ловчански пехотни полкове
•    Вануату — Ден на независимостта (1980 г., от Франция и Великобритания, национален празник)
•    Мароко — Празник на трона
•    Световен ден на приятелството – Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г., с която официално се обявява денят 30 юли за Световен ден на приятелството.

 

Obekti.bg