През 1921 г. научен екип от Университета в Торонто, ръководен от биохимика Фредерик Бантинг, доказва, че хормонът инсулин регулира кръвната захар. Всъщност още през 1901 г. руският учен Леонид Соболев за първи път експериментално установява, че островните клетки на панкреаса освобождават хормон, който регулира нивата на кръвната захар и посочва начина, по който тя е била получена. 20 години по-късно младият канадски изследовател Фредерик Бантинг и студентът по медицина Чарлз Бест след тримесечни експерименти успяват да получат инсулин от тъканта на панкреаса на кучета.

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза) и има  хипогликемично действие. Това е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар.

Добитият инсулин Бантинг инжектира под кожата на кучето, страдащо от диабет. Кучето оздравява, като нивата на кръвната захар спадат до нормалното, а в анализите на урината нямало и следа от нея.

В края на 1921 г. Бантинг усъвършенства технологията и започнал да прави инсулин от екстракт от панкреаса на неродени телета. През януари 1922 г. (11 януари) в Детската болница в Торонто за първи път в клиничната практика е успешно лекувано с инсулин 14-годишно момче, което страда от тежка форма на диабет. Живота на пациента е спасен.

После Бантинг решил да помогне на бившия си ученик и колега д-р Джо Джилкрайст, който бил болен от тежка форма на диабет и сам е пожелал да се подложи на експеримент. След няколко дози подкожни инжекции инсулин пациентът се е  почувствал по-добре, изпълнил се с енергия, а анализите показали намаляване на кръвната захар. По този начин, хормона на инсулин открит от Бантинг, се превърнал в ефективно оръжие срещу диабета.

В края на 1922 г. лекарството се появява на фармацевтичния пазар. Патентът за инсулин е бил продаден в Университета на Торонто за един долар и скоро започва да се произвежда в промишлени мащаби.

През 1923 г. Фредерик Бантинг и Джон Маклауд, в чиято лаборатория се провеждали изследванията, получават Нобелова награда. Бантинг, възмутен от факта, че сред наградените не е асистентът му Чарлз Бест, който по време на експериментите е все още студент, заплашил да се откажете от премията. Независимо от това го убеждават да приеме наградата, но половината от сумата, той честно дава на своя помощник. По същия начин постъпва и Маклауд, който споделя наградата си с биохимика Джеймс Колип, който разработва технология за инсулиново лечение.

Любопитен факт е, че това не е единствената Нобелова награда, присъдена за инсулин. През 1958 г. най-високата научна Наградата бе връчена на британския молекулярен биолог Фредерик Сангър за определяне на последователността на аминокиселините, от които се състои инсулина.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1147 г. — Основаван е град Москва – настоящата столица на Русия.
1302 г. — Византийско-османски войни: В Битката при Бафей Османският емират отбелязва първата си съществена победа срещу Византийската империя.
1720 г. — Великата северна война: Провежда се морската битка при Гренгам — втората важна победа на морския флот на Русия, с която се преустановява доминацията на Швеция в Балтийско море.
1794 г. — Френската революция: Арестуван е Максимилиан Робеспиер заради призивите му да бъдат екзекутирани 17 000 „врагове на Революцията“.
1866 г. — Чрез постоянен трансатлантически телеграфен кабел е установена телеграфна връзка между САЩ и Англия.
1878 г. — Руско-турска война (1877-1878): Руски войски навлизат във Варна и освобождават града от османска власт.
1903 г. — Осветена е църквата „Свети Седмочисленици“ в София.
1941 г. — Втората световна война: Япония започва окупация на Френски Индокитай.
1942 г. — Втората световна война: Приключва Първата битка при Ел Аламейн, в която Обединените нации спират последното настъпление на силите на Оста в Египет.
1949 г. — Първият реактивен пътнически самолет, английският de Havilland Comet, извършва първия си полет.
1953 г. — Приключва Корейската война: САЩ, Народна република Китай и Северна Корея подписват примирие. Президентът на Южна Корея отказва да подпише примирието, но обявява, че ще го спазва.
1955 г. — Възстановен е суверенитета на Австрия след 17-годишна окупация от Обединените нации, последвала Втората световна война.
1972 г. — Прототип на реактивният изтребител F-15 полита за първи път.
1974 г. — Конгресът на САЩ открива процедура по импийчмънт на президента Ричард Никсън във връзка със аферата Уотъргейт.
1990 г. — Беларус обявява независимост от СССР.
1993 г. — Израел атакува Южен Ливан в отговор на ракетните атаки на арабската терористична организация Хизбула.
2002 г. — По време на авиошоу на летището край Лвов (Украйна) изтребител Су-27 се врязва в зрителите — загиват 78, а 115 са ранени.
2012 г. — Откриване на XXX Летни олимпийски игри в Лондон

Родени

1452 г. — Лудовико Сфорца, владетел на Милано († 1508 г.)
1667 г. — Йохан Бернули, швейцарски математик († 1748 г.)
1768 г. — Шарлот Корде, френска благородничка († 1793 г.)
1781 г. — Мауро Джулиани, италиански композитор († 1828 г.)
1824 г. — Александър Дюма син, френски писател († 1895 г.)
1832 г. — Джура Якшич, сръбски поет († 1878 г.)
1835 г. — Джозуе Кардучи, италиански поет, Нобелов лауреат през 1906 г. († 1907 г.)
1835 г. — Илия Цанов, български политик († 1901 г.)
1867 г. — Енрике Гранадос, испански композитор, пианист и художник († 1916 г.)
1869 г. — Иван Марков, български революционер († ? г.)
1874 г. — Иван Ачков, български революционер († 1939 г.)
1878 г. — Август Айхорн, австрийски психоаналитик († 1949 г.)
1897 г. — Адолфо Балончиери, италиански футболист († 1986 г.)
1903 г. — Николай Дойчев, български актьор († 1983 г.)
1903 г. — Николай Черкасов, руски актьор († 1966 г.)
1917 г. — Бурвил, френски актьор († 1970 г.)
1923 г. — Масутацу Ояма, японски каратист († 1994 г.)
1924 г. — Милка Янакиева, българска певица
1930 г. — Наум Шопов, български актьор († 2012 г.)
1933 г. — Дончо Цончев, български писател († 2010 г.)
1935 г. — Лоран Терзиеф, френски актьор († 2010 г.)
1936 г. — Георги Стоянов, български режисьор
1938 г. — Изабел Обре, френска певица
1941 г. — Илко Дундаков, български сценарист
1945 г. — Божидар Григоров, български футболист
1956 г. — Гари Бъртълс, английски футболист
1963 г. — Весел Цанков, български писател
1965 г. — Трифон Иванов, български футболист
1968 г. — Джулиан Макмеън, австралийски актьор
1977 г. — Джонатан Рис Майърс, ирландски актьор
1981 г. — Йордан Тодоров, български футболист
1987 г. — Хенесис Родригес, американска киноактриса
1990 г. — Индиана Евънс, австралийска актриса

Починали

432 г. — Целестин I, римски папа (* неизв.)
916 г. — Климент Охридски, първият български епископ (* ок. 840)
1061 г. — Николай II, римски папа (* 10 век)
1527 г. — Йован Ненад, самозван цар (* 1492)
1841 г. — Михаил Лермонтов, руски писател и поет (* 1814 г.)
1844 г. — Джон Далтон, британски химик и физик (* 1766 г.)
1873 г. — Фьодор Тютчев, руски поет (* 1803 г.)
1917 г. — Емил Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 г. (* 1841 г.)
1934 г. — Илия Димушев, български революционер (* 1876 г.)
1959 г. — Александър Цанков, министър-председател на България (* 1879 г.)
1960 г. — Георги Кьосеиванов, министър-председател на България (* 1884 г.)
1969 г. — Стефан Гъдуларов, български актьор († 1899 г.)
1970 г. — Антонио ди Оливейра Салазар, министър-председател на Португалия (* 1889 г.)
1980 г. — Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран (* 1919 г.)
1981 г. — Уилям Уайлър, американски режисьор (* 1902 г.)
1995 г. — Халед Багдаш, сирийски политик (* 1912 г.)
2002 г. — Христо Фотев, български поет (* 1934 г.)
2003 г. — Боб Хоуп, британски актьор, комик и боксьор (* 1903 г.)
2008 г. — Сава Попсавов, странджански народен певец (* 1923 г.)

Празници

Православна църква — Ден на Св. вмчк Пантелеймон, Св. Седмочисленици, Успение на св. Климент, архиеп. Охридски
Православие – Имен ден празнуват Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна.
Австрия — Ден на независимостта (от 1955 г.)
Беларус — Ден на независимостта (от СССР, 1990 г.)
Виетнам — Ден в памет на жертвите
Северна Корея — Ден на победата в Отечествената война (1953 г.)

Obekti.bg