Вулканът Кракатау, разположен в днешна Индонезия между островите Ява и Суматра, изригва катастрофално, като изхвърля в атмосферата 25 куб.км скали, пепел и друга вулканична маса.

Тътенът от изригването е толкова силен, че е чут чак до Пърт в Австралия, на над 3000 км южно, и до остров Мавриций в Индийския океан, на 5000 км западно от Кракатау. Изригването унищожава две трети от едноименния остров, изтрива от лицето на Земята 165 селища и нанася сериозни щети на още 132, а човешките жертви са официално 36 000, а неофициално 120 000, още десетки хиляди са ранени, много от тях при последвалото цунами. Изригването е най-мощното в писаната човешка история – равнява се на взрива на 200 мегатона тротил, или 13 000 пъти мощност на атомната бомба, хвърлена над Хирошима, и напълно променя географията на района.

От височина около 2000 км преди взрива впоследствие Кракатау е сведен само до 800 м височина. Последвалите през следващите години изригвания пък раждат нов остров, наречен Анак Кракатау (Детето на Кракатау). Вулканът е активен от древността, като първото регистрирано изригване датира от 416 г. Изригването от 1883 г. практически се отразява на цялото земно кълбо, като изстреляният на височина от 80 стълб пепел и прах се разсейва с години, а през 1884 г. глобалната температура спада с около 1.2 градуса по Целзий.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1071 г. — Селджуците, ръководени от Алп Арслан, нанасят тежко поражение на Византийската империя в Битката при Манцикерт.
•    1278 г. — Ладислау IV и Рудолф I побеждават Отакар II в битката при Марсово поле в тогавашна Моравия.
•    1346 г. — Стогодишната война: Състои се Битката при Креси между средновековните кралства на Англия и Франция, в която английските стрелци с дълги лъкове показват военно превъзходство пред френските арбалетчици и тежковъоръжени рицари.
•    1466 г. — Разкрит е заговор срещу Пиеро ди Козимо Медичи във Флоренция, ръководен от Лука Пити.
•    1498 г. — Микеланджело получава поръчка за Пиета.
•    1768 г. — Капитан Джеймс Кук отплава от Англия на борда на Ендевър.
•    1778 г. — Първото документирано изкачване на Триглав – най-високия връх в Словения.
•    1789 г. — Във Версайския дворец е приета Декларацията за правата на човека и гражданина.
•    1858 г. — Първите новини предадени чрез телеграф.
•    1862 г. — Американска гражданска война: започва Второто сражение при Бул Рън.
•    1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Край на Втората битка при Шипка.
•    1883 г. — Вулканът Кракатау изригва и причинява огромни цунами, които разрушават селищата на островите Ява и Суматра в Индонезия, убивайки 36 000 души.
•    1886 г. — Княз Александър Батенберг е принуден да абдикира от българския престол.
•    1914 г. — Първа световна война: Германската колония Тоголанд е нападната от френски и британски войски, които я превземат след пет дни.
•    1920 г. — Влиза в сила 19-тата поправка към Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват.
•    1923 г. — Райко Даскалов e застрелян в Прага от член на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).
•    1926 г. — Основан е италианския АКФ Фиорентина.
•    1934 г. — Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка.
•    1940 г. — Чад става френска колония и се присъединява към Антантата под управлението на Феликс Ебое – първия черен губернатор във френска колония.
•    1942 г. — Холокост в Шорткиав, западна Украйна: В 2:30 германски войници започват да изкарват евреите от жилищата им, разделят ги на групи по 120 човека, натоварват ги в товарни вагони и депортират 2000 от тях в концетрационния лагер Белзец. 500 деца и болни са убити на място.
•    1944 г. — Втора световна война: Шарл дьо Гол влиза в Париж.
•    1944 г. — България във Втората световна война: Царство България обявява неутралитет във Втората световна война и желание за примирие с Великобритания и САЩ.
•    1947 г. — Шестото велико народно събрание приема Закон за забрана и разтурване на БЗНС Никола Петков и на Българския земеделски младежки съюз към него.
•    1957 г. — СССР оповестява успешното тестване на междуконтинентална балистична ракета.
•    1966 г. — Започва войната на Намибия за независимост.
•    1970 г. — Новото феминистко движение в САЩ, ръководено от Бети Феридан, започва националната Женска стачка за равенство.
•    1978 г. — Папския конклав избира Йоан Павел I за папа.
•    1978 г. — Програма Интеркосмос: На борда на съветския космически апарат Союз 31 лети първият германски космонавт Зигмунд Йен.
•    1990 г. — Подпален е Партийният дом на БСП в центъра на София.
•    1999 г. — Майкъл Джонсън подобрява световния рекорд в спринта на 400 метра с време от 43,18 секунди.
•    1999 г. – Русия започва Втората чеченска война като отговор на нахлуването в Дагестан на Ислямската международна умиротворителна бригада.
•    2008 г. — Русия едностранно признава независимостта на отцепилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия.

Родени

•    1469 г. — Фердинанд II († 1496 г.)
•    1596 г. — Фридрих V, курфюрст на Пфалц († 1632 г.)
•    1676 г. — Робърт Уолпоул, британски държавник († 1745 г.)
•    1687 г. — Хенри Кери, английски поет и композитор († 1743 г.)
•    1728 г. — Йохан Хайнрих Ламберт – шведски учен († 1777 г.)
•    1740 г. — Жозеф Монголфие – френски изобретател († 1810 г.)
•    1743 г. — Антоан Лавоазие, френски химик († 1794 г.)
•    1809 г. — Константин фон Алвенслебен, немски генерал († 1892 г.)
•    1819 г. — Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг и принц-консорт на кралица Виктория († 1861 г.)
•    1850 г. — Шарл Рише, френски психолог и физиолог, Нобелов лауреат († 1935 г.)
•    1880 г. — Гийом Аполинер, френски поет († 1918 г.)
•    1881 г. — Панайот Черна, румънски поет от български произход († 1913 г.)
•    1882 г. — Джеймс Франк, германски физик, Нобелов лауреат († 1964 г.)
•    1896 г. — Иван Михайлов, български революционер († 1990 г.)
•    1899 г. — Павел Юдин, руски философ († 1968 г.)
•    1901 г. — Александър Жендов, български художник († 1953 г.)
•    1901 г. — Максуел Тейлър, американски офицер († 1987 г.)
•    1910 г. — Майка Тереза, индийска католическа монахиня, Нобелова лауреатка († 1997)
•    1914 г. — Хулио Кортасар, аржентински писател († 1984 г.)
•    1915 г. — Борис Сафонов, съветски военен пилот († 1942 г.)
•    1932 г. — Иван Динков, български писател († 2005 г.)
•    1939 г. — Тодор Колев, български актьор († 2013 г.)
•    1944 г. — Морийн Тъкър, американска барабанистка на Velvet Underground
•    1950 г. — Ивайло Джамбазов, български актьор († 2009 г.)
•    1957 г. — Д-р Албан, нигерийско-шведски певец
•    1957 г. — Любомир Любенов, български кануист
•    1960 г. — Емануел Икономов, български писател
•    1966 г. — Йенс Гад, германски музикант
•    1972 г. — Талия Соди, мексиканска певица и актриса
•    1980 г. — Маколи Кълкин, американски актьор
•    1988 г. — Тори Блек, американска порнографска актриса

Починали

•    1214 г. — Михаил IV Авториан, Вселенски патриарх
•    1278 г. — Отакар II, крал на Бохемия (* 1230 г.)
•    1346 г. — Убити в Битката при Креси:
•    Шарл II, граф на Аленсон
•    Луи I, граф на Фландрия
•    Ян Люксембургски
•    Рудолф, дюк на Лорейн
•    1572 г. — Петрус Рамус, френски философ
•    1666 г. — Франс Халс, холандски художник (* ок. 1580)
•    1723 г. — Антони ван Льовенхук, холандски учен
•    1830 г. — Карл-Фридрих Фален, шведски учен (* 1764 г.)
•    1850 г. — Луи-Филип, крал на Франция (* 1773 г.)
•    1910 г. — Уилям Джеймс, американски философ (* 1842 г.)
•    1921 г. — Матиас Ерцбергер, германски политик (* 1885 г.)
•    1923 г. — Райко Даскалов, български политик (* 1886 г.)
•    1929 г. — Иван Вулпе, български певец (* 1876 г.)
•    1930 г. — Лон Чани Старши – американски актьор
•    1944 г. — Станке Димитров, български комунист (* 1889 г.)
•    1945 г. — Франц Верфел, австрийски поет, романист, драматург (* 1890 г.)
•    1958 г. — Ралф Вон Уилямс, английски композитор
•    1974 г. — Чарлз Линдберг, американски авиатор (* 1902 г.)
•    1978 г. — Хосе Мануел Морено, аржентински футболист
•    1978 г. — Шарл Боайе, френски актьор (* 1899 г.)
•    1980 г. — Роза Албах-Рети, немска актриса
•    1987 г. — Георг Витиг, немски химик, носител на Нобелова награда за химия
•    1989 г. — Ървинг Стоун, американски писател
•    1998 г. — Недялко Делков, български дендролог (* 1929 г.)
•    1998 г. — Ремо Джацото, италиански музиколог (* 1910 г.)
•    1998 г. — Фредерик Рейнс, американски физик, Нобелов лауреат (* 1918 г.)
•    2005 г. — Денис Д’Амур, канадски китарист, член на Voivod
•    2009 г. — Катя Зехирева, българска актриса († 1926 г.)

Празници

•    Християнски празници:
•    Адриан и Наталия от Никомедия
•    Александър от Бергамо
•    Дейвид Люис
•    България — Празник на град Мадан (за 2012 г.) — Отбелязва се в последната неделя на август
•    България — Ден на туризма (за 2012 г.) — Отбелязва се през последния неделен ден от м. август в чест на първото масово туристическо изкачване наЧерни връх на Витоша на 27 август 1895 г., след публикуването на фейлетона – покана „До софийските любители на българската природа” на Алеко Константинов
•    Намибия – Ден на героите
•    САЩ – Ден на женското равенство

Obekti.bg