На 23 юни 1912 г. в Лондон се ражда Алън Матисън Тюринг – британски математик, логик, криптоаналитик, информатик и философ. Има голям принос в развитието на компютърните науки с формализирането на концепциите за „алгоритъм“ и „изчислимост“ чрез машината на Тюринг, абстрактен модел на компютър с общо предназначение. Смятан е за бащата на теоретичната информатика и теорията на изкуствения интелект.

По време на Втората световна война Тюринг работи за Правителствената школа по кодиране и шифроване в Блечли Парк, британския център за криптоанализ. За известно време оглавява групата Хът 8, чиято задача е криптоанализа на германските военноморски сили. Той създава няколко метода за разбиване на немските шифри, включително подобрения в предвоенната полска криптологична бомба, електромеханична машина, с която става възможно дешифрирането на кодовете на „Енигма“.

След войната Алън Тюринг работи в Националната физическа лаборатория, където създава АCE – един от първите компютри със съхранявана в паметта компютърна програма. През 1948 година постъпва в лабораторията на Макс Нюман в Манчестърския университет, където участва в създаването на т.нар. Манчестърски компютри. По това време започва да се интересува от математическа биология, пише за химичната основа на морфогенезиса и предсказва химически реакции, протичащи в колеблив режим като реакцията на Белоусов-Жаботински, която за пръв път е наблюдавана през 60-те години.

През 1952 година Тюринг е съден за хомосексуалност, която по това време все още е криминализирана във Великобритания. Избира да бъде подложен на химическа кастрация, вместо да отиде в затвора. Умира през 1954 година от отравяне с цианид, като според следствието става дума за самоубийство, но някои негови близки смятат, че смъртта му е нещастен случай. През 2009 година, след обществена кампания, министър-председателят Гордън Браун се извинява официално за отношението на държавата към Тюринг, а през 2013 година кралица Елизабет II го помилва посмъртно.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    930 г. — В Исландия е учреден най-старият парламент в света.
•    1860 г. — В САЩ са създадени секретните служби за охрана на президента и борба с особено тежките престъпления.
•    1868 г. — Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина.
•    1882 г. — Княз Александър Батенберг назначава служебно правителство на Княжество България начело с руския генерал Леонид Соболев.
•    1894 г. — Основан е Международния олимпийски комитет в Сорбоната, Париж, по инициатива на барон Пиер дьо Кубертен.
•    1913 г. — Междусъюзническата война: Българската армия започва да търпи тежки неуспехи на фронта с Гърция, загубвайки Дойран; до средата на юли гръцката армия окупира последователно Кавала, Кукуш,Сяр, Неврокоп, Банско, Разлог, Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина.
•    1948 г. — В Западен Берлин е въведена временна собствена валута.
•    1956 г. — Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет.
•    1959 г. – Осъденият по проекта Манхатън шпионин Клаус Фукс е освободен след само осем години престой в затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност.
•    1961 г. — Студената война: Влиза в сила Антарктическия договор, въз основа на който цялата територия на Антарктида е обявена за свободна за изследване и е постигнато съгласие, че всяка държава може да построи там изследователска база.
•    1967 г. — Състои се премиерата на българския късометражен игрален драматичен филм „Ако не иде влак“.
•    1968 г. — В Буенос Айрес избухва масово сбиване на стадиона между футболни фенове, завършило със смъртта на 74 души и 150 ранени.
•    1985 г. — Бомба поставена от терористи в самолет Боинг 747 на индийските авиолинии избухва на 9 500 м над Атлантически океан, южно от Ирландия и убива 329 души.
•    1990 г. — Молдова приема декларация за държавен суверенитет.
•    2004 г. — В Япония е разрешено клонирането на човешки ембриони за изследователски цели.

Родени

•    1596 г. — Юхан Банер, шведски пълководец († 1641 г.)
•    1703 г. — Мария Лешчинска, кралица на Франция († 1768 г.)
•    1763 г. — Жозефина Боарне, съпруга на Наполеон Бонапарт, императрица на Франция († 1814 г.)
•    1835 г. — Александър Деп, руски офицер († 1889 г.)
•    1873 г. — Коста Николов, български военен деец († 1944 г.)
•    1877 г. — Марин Чолаков, български революционер († ? г.)
•    1881 г. — Лазар Добрич, български цирков артист и цирков педагог († 1970 г.)
•    1889 г. — Анна Ахматова, руска поетеса († 1966 г.)
•    1894 г. — Алфред Кинси, американски ентомолог и сексолог († 1956 г.)
•    1894 г. — Едуард VIII, крал на Обединеното кралство († 1972 г.)
•    1907 г. — Джеймс Мийд, британски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1995 г.)
•    1910 г. — Гордън Хинкли, президент на Църква на Исус Христос на светиите от последните дни († 2008 г.)
•    1910 г. — Жан Ануи, френски драматург († 1987 г.)
•    1927 г. — Боб Фос, американски хореограф и режисьор († 1987 г.)
•    1929 г. — Клод Горета, швейцарски режисьор
•    1936 г. — Костас Симитис, министър-председател на Гърция
•    1936 г. — Ричард Бах, американски писател
•    1937 г. — Марти Ахтисаари, президент на Финландия, Нобелов лауреат
•    1937 г. — Симеон Стоянов, български поет († 2002 г.)
•    1940 г. — Стюарт Сътклиф, британски музикант и художник († 1962 г.)
•    1948 г. — Буяр Скъндо, албански дипломат
•    1953 г. — Никола Калипари, италиански шпионин († 2005 г.)
•    1957 г. — Франсис Макдорманд, американска актриса
•    1961 г. — Петър Чухов, български писател
•    1961 г. — Румен Петков, български политик
•    1964 г. — Джос Уидън, американски писател, режисьор и продуцент
•    1968 г. — Тикен Джа Факоли, реге певец от Кот д’Ивоар
•    1968 г. — Ясен Петров, български футболист
•    1970 г. — Кристиан Майер, перуански актьор
•    1970 г. — Ян Тиерсен, френски композитор
•    1972 г. — Зинедин Зидан, френски футболист
•    1972 г. — Мария Гроздева, българска състезателка по спортна стрелба
•    1975 г. — Диджей Антоан, швейцарски диджей
•    1976 г. — Патрик Виейра, сенегалски футболист
•    1977 г. – Любомир Огнянов, български журналист
•    1977 г. – Джейсън Мраз, американски певец и активист
•    1984 г. — Акгул Аманмурадова, узбекистанска тенисистка

Починали

•    79 г. — Веспасиан, римски император (* 9 г.)
•    1795 г. — Алексей Антрепов, руски художник (* 1716 г.)
•    1852 г. — Карл Брюлов, руски художник (* 1799 г.)
•    1859 г. — Мария Павловна, Велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах (* 1786 г.)
•    1881 г. — Матиас Шлайден, немски ботаник (* 1804 г.)
•    1884 г. — Димитър Наумов, български агроном (* 1851 г.)
•    1891 г. — Вилхелм Вебер, германски физик (* 1804 г.)
•    1905 г. — Полихроний Сирку, руски историк (* 1855 г.)
•    1925 г. — Владимир Давидов, руски артист (* 1849 г.)
•    1926 г. — Виктор Васнецов, руски художник (* 1848 г.)
•    1928 г. — Иван Шишманов, български книжовник (* 1862 г.)
•    1940 г. — Вилхелм Щекел, австрийски лекар (* 1868 г.)
•    1941 г. — Иван Копец, съветски пилот (* 1908 г.)
•    1946 г. — Уилям Сърн Харт, американски актьор (* 1870 г.)
•    1956 г. — Майкъл Арлън, британски писател (* 1895 г.)
•    1959 г. — Борис Виан, френски писател (* 1920 г.)
•    1962 г. — Тачо Танев, български актьор (* 1882 г.)
•    1980 г. — Павел Спасов, български писател (* 1905 г.)
•    1989 г. — Мишел Афлак, политик (* 1910 г.)
•    1993 г. — Джонас Солк, американски имунолог (* 1914 г.)
•    1996 г. — Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция (* 1919 г.)
•    2010 г. — Мохамед Мзали, тунизийски политик (* 1925 г.)
•    2011 г. — Питър Фолк, американски актьор (* 1927 г.)

Празници

•    Международен ден на детските селища SOS – Годишнина от рождението на Херман Гмайнер(1919 – 1986), австрийски социален педагог, създател на модела (1949) „SOS детски селища” за отглеждане на изоставени деца и сираци.
•    Ден на държавната администрация – Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото
•    Международен олимпийски ден – Чества се с Решение на Международния олимпийски комитет (МОК) от януари 1948 г.
•    България — Ден на служителя в държавната администрация – Обявен с Решение 48 на Министерски съвет от 27 януари 2006 г.
•    Естония — Ден на победата (празнува се от 1934 г. в чест на победата на естонската армия над германската през 1919 г.; денят се празнува и като Ден на свободата)
•    Люксембург — Рожден ден на Великия херцог (национален празник от 1947 г., датата е фиксирана през 1961 г. и няма връзка с истинския рожден ден на монарха)
•    Молдова — Ден на суверенитета (1990 г.)
•    Полша, Никарагуа, Уганда — Ден на бащата

 

Obekti.bg