fbpx

20 май 1570 г. – Картографът Абрахам Ортелий издава първия съвременен атлас

външна реклама

Абрахам Ортелий е роден през 1527 г. в Антверпен, част от владенията на Хабсбургите. Той е член на влиятелната по това време фамилия Ортелий и пътува много из Европа – в цяла Нидерландия и в Германия, Франция, Англия, Ирландия и Италия.

Ортелий започва да работи като гравьор на карти и през 1547 г. става член на антверпенската картографска гилдия. В началото на кариерата си се занимава главно с търговска дейност, като повечето му пътувания до 1560 г. са с такава цел. През тази година той предприема пътуване до Трир, Лотарингия и Поатие, заедно с Герардус Меркатор, и, вероятно под негово влияние, започва да се интересува от научна география. В следващите години се заема със съставянето на атласа „Theatrum Orbis Terrarum”, с който остава известен в историята на картографията.

През 1575 г. Абрахам Ортелий е назначен за географ на испанския крал Филип II. Това става с препоръките на Бенито Ариас Монтано, тъй като по-рано родът Ортелий е подозиран в симпатии към протестантството. С издадената от Плантен „Synonymia geographica” (1578), разширена по-късно под заглавието „Thesaurus geographicus” (1587, 1596), той поставя основите на критичния анализ на античната география.

външна реклама

Любопитен факт е, че в последното издание на тази книга Ортелий разглежда възможността за континентален дрейф, превърнала се в основна за геологията теория няколко века по-късно.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

325 г. — Римският император Константин I Велики свиква Първи Никейски събор, на който е прието „Веруюто“.
525 г. — При земетресение в Близкия изток загиват около 300 хиляди души.
1498 г. — Португалският мореплавател Васко да Гама първи от европейските мореплаватели заобикаля Африка и пристига в Кожикод (преди известен като Каликут), Индия.
1520 г. — Ернан Кортес разбива испанските войски, след като се обявява за независим владетел на Мексико.
1873 г. — Леви Щраус и Джейкъб Дейвис получават американски патент за сини памучни панталони с медни капси, станали известни по-късно като джинси.
1875 г. — Представители на 17 държави подписват в Париж Метричната конвенция, с която се постига единство в използваните мерни единици.
1875 г. — Княз Александър Дондуков-Корсаков встъпва в длъжност като руски императорски комисар в България.
1882 г. — С присъединяването на Италия към военния съюз между Германия и Австро-Унгария се създава Тройния съюз — организация, която по-късно предизвиква Първата световна война.
1900 г. — В Париж са открити Вторите Летни Олимпийски игри.
1902 г. — Куба става независима от САЩ република.
1927 г. — Саудитска Арабия получава независимост от Великобритания.
1927 г. — Чарлз Линдберг излита от Лонг Айлънд, Ню Йорк, за да извърши първият самостоятелен полет без кацане над Атлантическия океан, който завършва успешно на летище Бурже в Париж.
1932 г. — Енгелберт Долфус става канцлер на Австрия.
1932 г. — В СССР е въведен терминът социалистически реализъм като нов стил в литературата.
1932 г. — Амелия Еърхарт излита от остров Нюфаундленд и започва първия самостоятелен полет без кацане на жена над Атлантическия океан, който завършва успешно в Северна Ирландия на следващия ден.
1963 г. — Сукарно е назначен за пожизнен президент на Индонезия и провъзгласен за Велик вожд на революцията.
1969 г. — Джон Ленън сключва брак с Йоко Оно в Гибралтар.
1972 г. — Създадена е обединената република Камерун.
1983 г. — От френския Институт „Пастьор“ официално се съобщава, че е изолиран вирусът на СПИН от екип, ръководен от професор Люк Монтание.
1989 г. — В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против „възродителния процес“.
2002 г. — Източен Тимор придобива независимост от Индонезия и става първата суверенна държава за 21 век.
2003 г. — Ватиканът публикува речник на съвременния латински език, в който са добавени термини, които широко се използват в настоящето.
2007 г. — Избори за Европейски парламент през 2007: В България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент.

Родени

1764 г. — Йохан Шадов, пруски график († 1850 г.)
1772 г. — Уилям Конгрийв (изобретател), английски изобретател († 1828 г.)
1794 г. — Карл Юлиус Перлеб, германски ботаник († 1845 г.)
1799 г. — Оноре дьо Балзак, френски писател († 1850 г.)
1806 г. — Джон Стюарт Мил, британски философ († 1873 г.)
1822 г. — Фредерик Паси, френски икономист, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1912 г.)
1830 г. — Ектор Мало, френски писател († 1907 г.)
1851 г. — Емил Берлинер, американски изобретател с немски произход († 1929 г.)
1860 г. — Едуард Бухнер, германски химик, Нобелов лауреат († 1917 г.)
1868 г. — Тасе Христов, български революционер († ? г.)
1875 г. — Парашкев Цветков, български революционер († 1903 г.)
1876 г. — Петър Джидров, български социалдемократ († 1952 г.)
1878 г. — Александър Давидов, български военен деец († 1925 г.)
1881 г. — Владислав Сикорски, полски военен и политически водач († 1943 г.)
1882 г. — Георги Горанов, български композитор († 1905 г.)
1882 г. — Сигрид Унсет, норвежка писателка, Нобелова лауреатка през 1928 г. († 1949 г.)
1883 г. — Фейсал I, крал на Ирак († 1933 г.)
1885 г. — Александър Лер, немски генерал († 1947 г.)
1893 г. — Винцас Миколайтис-Путинас, литовски писател († 1967 г.)
1896 г. — Храбър Попов, български архитект, първият декан на Строителния факултет към Висше техническо училище († 1979 г.)
1901 г. — Макс Еве, холандски шахматист († 1981 г.)
1904 г. — Марджъри Алингам, английска писателка († 1966 г.)
1906 г. — Васила Вълчева, добруджанска народна певица († 1981 г.)
1908 г. — Джеймс Стюърт, американски актьор († 1997 г.)
1909 г. — Васил Иванов, български художник († 1975 г.)
1915 г. — Моше Даян, израелски офицер и политик († 1981 г.)
1916 г. — Алексей Маресиев, съветски летец († 2001 г.)
1917 г. — Дейвид Маклеланд, американски психологически теоретик († 1998 г.)
1918 г. — Едуард Люис, американски генетик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 2004 г.)
1921 г. — Волфганг Борхерт, немски поет и белетрист и драматург († 1947 г.)
1922 г. — Димитър Хаджиянев, български актьор
1924 г. — Пол-Клод Ракамие, френски психиатър († 1996 г.)
1925 г. — Алексей Туполев, съветски авиоконструктор († 2001 г.)
1930 г. — Милена Цанева, български литературен критик
1935 г. — Димитър Киров, български художник († 2008 г.)
1935 г. — Хосе Мухика уругвайски политик и президент
1942 г. — Тома Томов, български журналист
1943 г. — Ал Бано, италиански поп певец
1944 г. — Джо Кокър, британски поп певец († 2014 г.)
1946 г. — Шер, американска поп-певица и актриса
1947 г. — Стоянка Кендерова, български арабист и османист
1949 г. — Илко Ескенази, български политик († 1994 г.)
1950 г. — Красимир Зафиров, български футболист
1952 г. — Роже Мила, камерунски футболист
1956 г. — Борис Акунин, руски писател
1958 г. — Алексей Гусков, руски актьор
1959 г. — Бронсън Пинчът, американски актьор
1960 г. — Джон Билингсли, американски актьор
1962 г. — Александър Дедюшко, руски актьор († 2007 г.)
1961 г. — Ангел Тошков, български учен
1964 г. — Весела Лечева, българска спортистка
1964 г. — Даниела Гергелчева, българска тенисистка
1965 г. — Паоло Сеганти, италиански артист
1968 г. — Тимъти Олифант, американски актьор
1970 г. — Стефан Вълдобрев, български актьор и музикант
1972 г. — Бъста Раймс, американски хип-хоп изпълнител
1978 г. — Христос Баникас, гръцки шахматист
1981 г. — Икер Касиляс, испански футболен вратар
1982 г. — Петър Чех, чешки футболист
1983 г. — Александра Сърчаджиева, българска актриса
1983 г. — Оскар Кардосо, парагвайски футболист

Починали

1277 г. — Йоан XXI, римски папа (* 1215 г.)
1506 г. — Христофор Колумб, генуезски пътешественик (* 1451 г.)
1622 г. — Осман II, султан на Османската империя (* 1604 г.)
1648 г. — Владислав IV Ваза, Крал на Полша и Велик княз на Литва (* 1595 г.)
1755 г. — Йохан Георг Гмелин, немски естествоизпитател (* 1709 г.)
1782 г. — Уилям Емерсън, британски математик (* 1701 г.)
1820 г. — Карл Лудвиг Занд, студент, член на Burschenschaft (* 1795 г.)
1887 г. — Александър Улянов, руски революционер (* 1866 г.)
1896 г. — Клара Шуман, германска пианистка и композиторка (* 1819 г.)
1901 г. — Кочо Муструка, български революционер (* 1873 г.)
1911 г. — Георги Ралев, български революционер (* 1875 г.)
1911 г. — Димко Богов, български революционер (* 1870 г.)
1940 г. — Вернер фон Хейденстам, шведски писател и поет, Нобелов лауреат през 1916 г. (* 1859 г.)
1942 г. — Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер (* 1867 г.)
1944 г. — Иван Улитин, съветски военен деец (* 1923 г.)
1945 г. — Александър Ферсман, съветски геохимик (* 1883 г.)
1945 г. — Владимир Вазов, български генерал, брат на поета Иван Вазов (* 1868 г.)
1947 г. — Филип Ленард, австрийски и унгарски физик, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1862 г.)
1952 г. — Йордан Пекарев, деец на БЗНС (* 1860 г.)
1960 г. — Никола Михайлов, български художник (* 1876 г.)
1970 г. — Херман Нунберг, австрийски психоаналитик (* 1884 г.)
1973 г. — Ярно Сааринен, финландски мотоциклетен състезател (* 1945 г.)
1981 г. — Доситей, глава на МПЦ (* 1906 г.)
1981 г. — Лилиан Ротер, унгарски психоаналитик (* 1896 г.)
1982 г. — Димитър Попов, български политик (* 1912 г.)
1989 г. — Джон Хикс, британски икономист, Нобелов лауреат през 1972 г. (* 1989 г.)
1995 г. — Начо Начев, български учен (* 1925 г.)
2002 г. — Стивън Джей Гулд, американски палеонтолог (* 1941 г.)
2005 г. — Пол Рикьор, френски философ (* 1913 г.)
2007 г. — Стенли Милър, американски химик (* 1930 г.)
2009 г. — Ивайло Джамбазов, български актьор (* 1959 г.)
2009 г. — Олег Янковски, руски актьор (* 1944 г.)
2011 г. — Ренди Савидж, американски кечист
2012 г. — Робин Гиб, английски певец и композитор (Бий Джийс)(* 1949 г.)
2013 г. — Рей Манзарек, американски музикант (* 1939 г.)

Празници

Свети мъченик Талалей (по църковня календар на Българска православна църква)
Международен ден на метрологията
Европейски ден на морето (от 2008 г.)
Източен Тимор — Ден на независимостта (от Индонезия, 2002 г., национален празник)
Камерун — Ден на обединението (1972 г., национален празник)
Куба — Ден на независимостта (от САЩ, 1902 г.)
Саудитска Арабия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1927 г.)
Индонезия — Ден на националното пробуждане

Obekti.bg

Рекламирай изгодно във Vihrogon.bg

Около 500 хиляди души посещават средно на месец Vihrogon.bg. Предлагаме много изгодно изскачащ рекламен банер на всяка отворена страница на Цена на ден 40 лева на 50 % ротация или 80 лева за 100 %. Рекламна публикация при нас струва 40 лева. Цените са без ДДС. За контакт vihrogon2018@gmail.com

външна реклама
Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Новини
Свободна Европа: Петър Илиев ще е номинацията за премиер на „Има такъв народ“

външна реклама Снимка: ilievlawoffice.com Тази информация беше потвърдена неофициално пред Свободна Европа от три източника. В биографията на Илиев, публикувана на сайта на СУ „Св. Климент Охридски“ пише, че той е щатен университетски преподавател в Юридическия факултет на университета. външна реклама Илиев e основател и управляващ съдружник на Адвокатско дружество …

Новини
Сняг валя в над 30 града в Бразилия

външна реклама Снимка pixabay Над 30 града в Бразилия бяха покрити със сняг в сряда вечерта при преминаването на студен фронт над страната, съобщава „Евронюз„. Явлението зарадва много от жителите на градовете, а няколко души дори направиха снежен човек на един от площадите в град Бом Хесус. Очакванията на метеоролозите …

Новини
След 90 медала и 7 олимпиади Мария Гроздева сложи край на спортната кариера

външна реклама Кадър видео Нова ТВ С букет и много благодарности Българският олимпийски комитет отбеляза в Токио последното състезание на шампионката, донесла безброй поводи за огромна национална гордост на България. Генералният секретар на БОК Белчо Горанов припомни паметните успехи на най-титулуваната родна спортистка, спечелила рекордните пет олимпийски медала, два от …