Почитаме всички български светии, отбелязваме и Събор на дванайсетте апостоли

Днес Православната църква отбелязва Неделя на всички български светии. Този празник се празнува след Петдесетница, пише Блиц.

Той е посветен на Всички български светии и на всички преподобни и богоносни отци от Св. Гора Преп. Давид Солунски.

Освен това е и Събор на дванайсетте апостоли.

Неделя на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар. Празнува се в първата неделя след Петдесетница.

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.

Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време.

На този ден възпоменаваме и безбройните неизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи.

Този ден е за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния небосклон.

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…“. Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.

Канонизираните за светци българи са 104.

Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.

Заради двата празника днес повод за почерпят имат всички, които носят имената Асен, Асенка, Ася, Апостол, Аспарух, Десина, Десислав, Десислава, Камена, Кремен, Кремена, Крум, Панайот, Румен, Румена, Румяна, Чавдар.