fbpx

17 юни 1862 г – Изобретатели патентоват артилерийско рало!

На днешния ден преди цели 155 години, в разгара на американската Гражданска война, двама изобретатели – Фанчер и Френч от Ватерло, Ню Йорк – получават патент за едно от най- абсурдните изобретения, появявали се някога на бял свят. Описват го като „ново и подобрено артилерийско рало”, което може да бъде теглено от кон и да… стреля!

На кой му е притрябвало подобно бойно земеделско чудо? Според неговите създатели то ще бъде от полза „по граничните местности, раздирани от семейни и партизански сражения”. Гражданската война определено била допълнителен стимул за раждането на подобно изобретение.

Патентът не пояснява какъв точно е калибърът на оръдието, с което ще бъде екипирано самото рало. Но то можело да стреля с „картечни муниции или с парчета леки артилерийски снаряди… чиято тежест варира между 450 гр и 1,3 кг”. За сравнение – по време на Гражданската война един снаряд тежи обикновено 2,7 – 5,4 кг. В този ред на мисли едно артилерийско рало би било напълно достатъчно, за да елиминира ездач, наред с коня му, който е имал неблагоразумието да се втурне към орящия фермер.

външна реклама

В крайна сметка обаче това „земеделско оръжие” така и не е построено поради множеството недостатъци в замисъла му, сред което е и фактът, че веднъж щом ездачите научат, че фермерите използват приспособления от този род, ще започнат просто да ги обстрелват от далечно разстояние.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1631 г. — Мумтаз Махал умира по време на раждане. В нейна чест съпругът ̀и, азиатския владетел Шах Джахан, построява за 17 години дворецът гробница Тадж Махал (дн. Индия).
•    1866 г. — Започва Австро-пруската война.
•    1872 г. — Управителят на Дунавския вилает ( Туна вилает ) Мидхат паша е назначен от султан Абдул Азис за велик везир на Османската империя.
•    1885 г. — Статуята на Свободата пристига в пристанището на Ню Йорк, на борда на френския кораб Isere.
•    1913 г. — Царство България напада Сърбия и Гърция, което е начало на Междусъюзническата война. Започва битката при Брегалница.
•    1939 г. — Във Франция е извършена последната публична екзекуция с гилотина.
•    1940 г. — Втората световна война: Трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония са окупирани от Съветския съюз.
•    1944 г. — Исландия получава независимост от Дания и е обявена е за република.
•    1945 г. — Участие на България във Втората световна война: В София тържествено са посрещнати частите на Първа българска армия, взела участие в победата над Нацистка Германия в рамките на Трети украински фронт.
•    1953 г. — В няколко града на Източна Германия избухва Работническо въстание, което е потушено от окупационните войски на Съветския съюз.
•    1955 г. — Извършен е първият полет в СССР на реактивен пътнически самолет – Ту-104.
•    1988 г. — Приключва успешно съветската космическа мисия Союз ТМ-5, сред екипажа на която е втория български космонавт — Александър Александров.
•    1990 г. — Парламентарни избори в България: Провежда се вторият тур на изборите за 7 Велико Народно събрание, за което най-голям брой места печели БСП.
•    1994 г. — В САЩ е открито Световното първенство по футбол 1994.
•    2001 г. — Парламентарни избори в България: Национално движение Симеон Втори печели изборите за 39 Народно събрание с резултат 42,74 % (120 депутати).

Родени

•    1239 г. — Едуард I, крал на Англия († 1307 г.)
•    1682 г. — Карл XII, крал на Швеция († 1718 г.)
•    1703 г. — Джон Уесли, основател на Методистката църква († 1791 г.)
•    1808 г. — Хенрик Вергелан, норвежки писател († 1845 г.)
•    1811 г. — Йоун Сиюрдсон, исландски политик († 1879 г.)
•    1818 г. — Шарл Гуно, френски композитор († 1893 г.)
•    1834 г. — Иван Асиянчин, български духовник († 1910 г.)
•    1845 г. — Петър Карапетров, български публицист († 1903 г.)
•    1882 г. — Игор Стравински, руски композитор († 1971 г.)
•    1888 г. — Хайнц Гудериан, германски генерал-полковник († 1954 г.)
•    1897 г. — Трайчо Костов, български комунист († 1949 г.)
•    1898 г. — Мориц Корнелис Ешер, холандски художник († 1972 г.)
•    1900 г. — Мартин Борман, нацистки служител († 1945 г.)
•    1903 г. — Михаил Светлов, съветски поет († 1964 г.)
•    1910 г. — Джон Гримек, американски културист († 1999 г.)
•    1920 г. — Франсоа Жакоб, френски биолог, Нобелов лауреат през 1965 г. († 2013 г.)
•    1929 г. — Тигран Вартанович Петросян, арменски шахматист († 1984 г.)
•    1929 г. — Юлия Винер-Ченишева, българска оперна певица († 2010 г.)
•    1932 г. — Андрей Германов, български поет († 1981 г.)
•    1934 г. — Доналд Съдърланд, американски актьор от канадски произход
•    1939 г. — Кшиштоф Зануси, полски режисьор
•    1940 г. — Джордж Акерлоф, американски икономист, Нобелов лауреат през 2001 г.
•    1942 г. — Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, Нобелов лауреат през 2005 г.
•    1945 г. — Еди Меркс, белгийски колоездач
•    1945 г. — Кен Ливингстън, британски политик
•    1948 г. — Храпън Гунльойсон, исландски кинорежисьор
•    1948 г. — Шо Косуги, японски кино актьор
•    1958 г. — Джело Биафра, американски музикант
•    1959 г. — Иван Йовчев, български футболист
•    1960 г. — Адриан Кампос, испански автомобилен състезател
•    1966 г. — Джейсън Патрик, американски актьор
•    1967 г. — Борислав Гуцанов, български политик
•    1976 г. — Пьотър Свидлер, руски шахматист
•    1980 г. — Винъс Уилямс, американска тенисистка
•    1982 г. — Алекс Родриго Диаш да Коста, бразилски футболист
•    1983 г. — Лий Райън, британски поп певец
•    1984 г. — Луис Хименес, чилийски футболист
•    1985 г. — Маркос Багдатис, кипърски тенисист
•    1986 г. — Радина Кърджилова, българска актриса
•    1990 г. — Алан Дзагоев, руски футболист

Починали

•    676 г. — Адеодат II, римски папа (* ? г.)
•    1025 г. — Болеслав I Храбри, първи крал на Полша (* 967 г.)
•    1501 г. — Ян I Олбрахт, крал на Полша (* 1459 г.)
•    1696 г. — Ян III Собиески, крал на Полша (* 1629 г.)
•    1719 г. — Джоузеф Адисън, британски писател (* 1672 г.)
•    1734 г. — Клод Луи Ектор дьо Вилар, френски офицер (* 1653 г.)
•    1898 г. — Едуард Бърн-Джоунс, британски художник (* 1833 г.)
•    1929 г. — Йосиф Киров, български революционер (* 1901 г.)
•    1930 г. — Петър Абрашев, български политик (* 1866 г.)
•    1934 г. — Руси Лудогоров, български офицер, военен инженер и теоретик (* 1869 г.)
•    1940 г. — Сър Артър Хардън, британски биохимик, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1865 г.)
•    1960 г. — Пиер Рьоверди, френски поет (* 1889 г.)
•    1968 г. — Хосе Насаси, уругвайски футболист (* 1901 г.)
•    1981 г. — Сър Ричард О’Конър, британски генерал (* 1889 г.)
•    1985 г. — Кирил Москаленко, съветски маршал (* 1902 г.)
•    1996 г. — Томас Кун, американски философ и историк (* 1922 г.)
•    2002 г. — Добри Джуров, български офицер и политик (* 1916 г.)
•    2002 г. — Фриц Валтер, германски футболист (* 1920 г.)
•    2004 г. — Боян Лечев, български цигулар (* 1926 г.)
•    2005 г. — Уилям Фентън, американски етнолог (* 1908 г.)
•    2009 г. — Ралф Дарендорф, германско-британски политик (* 1929 г.)
•    2011 г. — Димитър Стоянов, български режисьор и актьор (* 1938 г.)

Празници

•    Ден на енергетика (за 2012 г.) – Отбелязва се от 1967 г. през предпоследната неделя на м. юни
•    Световен ден за борба със сушата и настъпването на пустините (от 1995 г.)
•    Армения и Румъния — Ден на авиацията
•    Западна Германия — Ден на германското единство (по повод на Работническото въстание през 1953 г. в Източна Германия; до 1990 г. се чества като национален празник във ФРГ)
•    Индонезия — Ден на детето
•    Исландия — Ден на независимостта (от Дания през 1944 г., национален празник) / Obekti.bg

Рекламирай изгодно във Vihrogon.bg

Проверка на факти! Съобщете ни, ако видите неточна информация в текста, за да извъшим проверка – vihrogon2018@gmail.com

Над 500 хиляди души посещават средно на месец Vihrogon.bg. Рекламна публикация при нас струва 40 лева. Цените са без ДДС. За контакт vihrogon2018@gmail.com

външна реклама
Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Незабавни статии
Силата на духа: Млад татко оцеля след цяла година на апаратно дишане

Снимки: Фейсбук, Hayley Watts Баща, който беше описан като „един от най-болните досега“ пациенти с вируса в лондонската болница чак сега започна да диша без апарат, повече от година след като хвана вируса. 40-годишният Андрю Уотс от Бексли беше с един най-дългите престои на пациенти, които лекарите някога са виждали, …

Незабавни статии
Две сестри купиха къща и я направиха кръчма, но ужасът настъпи малко след това

Изображение гугъл мапс Лятото на миналата година две сестри от Морпет, Англия, купуват къща, в която правят питейно заведение. Още в началото собственичките и персонала изпадат в ужас от необяснимите събития, които се случват там. външна реклама Не само зловещите звуци нощем, които чуват сестрите, тъй като спят в апартамент …

Незабавни статии
Сашо Кадиев с шокиращи разкрития за ниските заплати на колегите си

кадри bTV, YouTube/The Jonathan Ross Show Сашо Кадиев направи шокиращи разкрития за ниските заплати на колегите си в Народния театър. Водещият на „Преди обед“ по bTV Александър Кадиев направи отрицателен коментар по повод очакването световната звезда Джон Малкович да режисира своя постановка в Народния театър „Иван Вазов“ през 2024 година. …