На 14 Септември (четвъртък) честваме Кръстовден.

В народните поверия се казва, че на този ден всички молитви ще бъдат чути. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

На този ден празнуват всички с името (имената) Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви ще се сбъднат.

В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.

Народът вярва, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене.

На Кръстовден е забранено да се ядат всякакви червени храни като червени ябълки, червен пипер, домати, репички и други. Този пост се спазва като израз на уважение към кръста, върху който Исус е пролял кръвта си, за да спаси човечеството.

Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

На празника най-възрастната жена в дома замесва и опича Кръстова пита,която отгоре украсява с кръст.

Традиционната трапеза на Кръстовден изисква на масата да има зелник с праз лук и
печена тиква.

Когато родата се събере около трапезата, тя я разчупва, наричайки: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“ и всички повтарят словата й.

На този ден се почитат и чекръкчиите, които наместват навехнати или счупени крайници. Получилите изцеление ги даряват, за да изкажат благодарността си, а те подреждат трапеза в двора си и канят минувачите да хапнат и да пийнат, споменавайки с добро дарбата им на народни лечители.

На Кръстовден честваме и професионалния празник на българските огнеборци. На 14 септември 1905 година се е състоял първият пожарникарски събор, който поставя началото на организираното пожарно дело у нас.